Преди да увиснат на въжето
- Автор: Аберкромби Джо
- Серия: Първият закон #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Александър Ганчев
- Жанр: Другая проза
Электронная книга - «Преди да увиснат на въжето». Краткое содержание книги:
— Как ще го обясните?
Емисарят се наведе през масата, доколкото му позволяваха окованите на гърба ръце, и заговори бързо и тихо.
— Моля да ме изслушате внимателно, началник. Ако шпионите на пророка са разбрали за мисията ми — а те рано или късно откриват всичко, — няма да се спрат пред нищо, за да я провалят. А вие знаете на какво са способни те. Ако накажете мен за това престъпление, това ще бъде прието като обида към императора. Ще отблъснете приятелски протегната му ръка, нещо повече, ще ударите плесница в лицето му. Той ще се закълне да си отмъсти, а когато Утман-ул-Дощ се закълне да направи нещо… моят живот не означава нищо, но мисията ми не трябва да се проваля. Последствията… и за двата ни народа… моля ви, началник, умолявам ви… знам, че сте здравомислещ човек с отворено съзнание…
— Отвореното съзнание е като отворена рана — изръмжа Глокта. — Уязвима за отровата. Готова да загнои и да причини болка. — Кимна на Фрост и албиносът сложи внимателно лист хартия на масата и го плъзна с един пръст към Тулкис. Постави до него мастилница и отвори месинговият й капак. Накрая остави отстрани писалка. Прилежен и изпълнителен като войник, мечтата на всеки старшина на рота. — Това е самопризнанието ви — посочи листа Глокта, — в случай че се чудите какво е.
— Аз съм невинен — почти прошепна Тулкис.
Глокта направи кисела физиономия.
— Били ли сте изтезаван някога?
— Не.
— Били ли сте свидетел на нечие изтезание?
Емисарят преглътна мъчително.
— Да.
— Значи имате представа какво да очаквате.
Фрост повдигна капака на сандъчето на Глокта. Рафтовете в него се вдигнаха и се разпериха настрани като криле на голяма красива пеперуда, току-що измъкнала се от пашкула си. Инструментите блеснаха в цялата си хипнотична и ужасяваща прелест. Очите на Тулкис се изпълниха с трепет и страх.
— Аз съм най-добрият в тази област — Глокта въздъхна дълбоко и сплете пръсти на корема си. — Не става дума за честолюбие. Това е просто факт. Ако не беше така, сега нямаше да седим един срещу друг. Казвам ви го, за да не останете с някакви съмнения. За да пропъдя всякакви заблуди, преди да започна да задавам въпросите си. Погледнете ме — той изчака тъмните очи на Тулкис да срещнат неговите. — Ще си признаете ли?
Последва мълчание.
— Но аз съм невинен — промълви емисарят.
— Не това беше въпросът ми. Ще попитам отново. Ще си признаете ли?
— Не мога.
Двамата вторачиха очи един в друг и се гледаха продължително, докато у Глокта не останаха никакви съмнения. Невинен е. Човекът, прехвърлил се незабелязано през стените на двореца и влязъл в спалнята на принца през прозореца, със сигурност би успял и да се измъкне незабелязано от Агрионт много преди да се усетим какво става, нали така? Защо да се връща в спалнята си и да оставя окървавени дрехи в гардероба си, където да ги открием? Защо ще оставя толкова очевидна улика, че и слепец да може да я открие? Будалкат ни, и то не много умело. Да накажа невинен е едно, но да се оставя да ме правят на глупак? Това е съвсем друго.
— Един момент — рече Глокта, изправи се с усилие от стола и тръгна към вратата.
Затвори я внимателно зад гърба си и присвил от болка очи, влезе в съседната стая.
— Какви ги вършиш там според теб? — озъби се архилекторът.
Глокта сведе почтително глава.
— Опитвам се да разбера истината, Ваше Високопреосвещенство…
— Какво се опитваш да разбереш? Камарата на лордовете очаква самопризнания, а ти ми дрънкаш врели-некипели за кое?
Глокта погледна в изпълнените с гняв очи на Сълт.
— Ами ако казва истината? Ами ако императорът наистина иска мир? Ами ако е невинен?
Сълт го зяпна смаян, с разширени от недоумение сини очи.
— Ти какво загуби в Гуркул, зъбите си или шибания си ум? На кого му дреме дали е невинен? Това, което ни интересува в момента, е единствено какво трябва да се направи! Това, което ни интересува в момента, е само от какво имаме нужда! Това, което ни интересува, е само мастило по хартията, ти… ти… — Сълт беше стиснал юмруци и от устата му почти излизаше пяна. — Ти, жалък сакат червей! Накарай го да подпише, за да приключим с това и да започнем да целуваме задници в Камарата на лордовете!
Глокта сведе отново глава.
— Разбира се, Ваше Високопреосвещенство.
— А сега ще продължи ли твоята перверзна обсебеност от истината да ми създава проблеми? Ако трябва, със зъби и нокти ще изтръгна признания от копелето! Трябва ли да повикам Гойл?
— Не, разбира се, Ваше Високопреосвещенство.
— Тогава влизай там, мамка му, и го… накарай… да подпише!