Преди да увиснат на въжето
- Автор: Аберкромби Джо
- Серия: Първият закон #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Александър Ганчев
- Жанр: Другая проза
Электронная книга - «Преди да увиснат на въжето». Краткое содержание книги:
— Най-после! — извика генерал Паулдър и се плесна по бедрото.
— Хората ми са готови — рече Крой и вирна брадичка.
Двамата генерали и многобройните представители на щабовете им се изгледаха злобно през широката шатра на Бър. Всеки искаше да покаже на другия колко много го превъзхожда в огромния си ентусиазъм за влизане в битката. Уест усети как устните му се извиват от гняв при гледката на двата щаба. Две банди от момчетии щяха да проявят повече зрялост на тяхно място.
Бър вдигна вежди и се обърна към картите.
— За наш късмет архитектите, които са строили крепостта Дънбрек, са описали надлежно и околния терен. Имаме невероятното преимущество да разполагаме с точните им чертежи. Също така група северняци наскоро мина на наша страна и ни предостави подробни описания на силите на Бетод, позицията и намеренията му.
— И защо да вярваме на тези северняшки псета — попита с иронична усмивка генерал Крой, — които не са способни на лоялност дори към своя крал?
— Ако принц Ладисла беше проявил малко повече разум да ги послуша — подхвърли невъзмутимо Уест, — сега щеше да е тук с нас, както и цялата му дивизия.
Генерал Паулдър се разсмя от сърце и офицерите от щаба му го последваха. Както можеше да се очаква, генерал Крой не сподели радостта им. Хвърли на Уест кръвнишки поглед, но в отговор получи само ледено безразличие.
Бър се покашля и продължи.
— Бетод държи Дънбрек. — Върхът на офицерската му палка удари по черния шестостен на картата. — Позицията на крепостта е избрана така, че да покрива единствения съществен път, излизащ от Англанд, там, където достига до брода на Уайтфлоу — нашата граница със Севера. Пътят върви в посока изток-запад и минава през широка долина между две продълговати гористи възвишения. Основните сили на Бетод са разположили лагера си близо до крепостта, но той е готов да ги хвърли в атака на запад, по посока на пътя, в мига, в който се появим — палката изшумоля по твърдия картон, проследявайки тъмната линия на картата. — Долината, през която върви пътят, е равна тревиста област, обрасла на места с ниски храсти, което дава достатъчно място за маневри — маршалът се обърна към офицерите и стиснал здраво палката си в ръка, опря юмруци на масата. — Моята идея е да паднем в капана му. Или… да го оставим да си мисли, че е така. Генерал Крой?
Крой най-после спря да гледа навъсено Уест и отговори кисело:
— Да, лорд-маршале?
— Вашата дивизия ще се разгърне перпендикулярно на пътя и ще напредва на изток в посока към крепостта. Бавно и равномерно, без геройства, целта е да подлъжем Бетод да атакува. Междувременно дивизията на генерал Паулдър ще се е промъкнала през гората на северното било, ето тук — палката почука по зелените квадрати на картата, изобразяващи горите на билото, — и ще е заела позиция малко по-напред от тази на генерал Крой.
— Малко по-напред от тази на Крой — ухили се до уши Паулдър, сякаш беше станал обект на специално благоразположение от страна на Бър.
Крой го измери с поглед, пълен с отвращение.
— Да, малко по-напред — продължи Бър. — Когато силите на Бетод са изцяло въвлечени в битката в долината, вашата задача ще е да атакувате отгоре и да ги ударите по фланга. От изключителна важност е да атакувате едва след като северняците са напълно въвлечени в сражението, генерале, само така ще можем да ги обкръжим, да надделеем над тях, а с малко късмет и да ги унищожим в това единствено сражение. Ако успеят да се оттеглят към бродовете, крепостта ще прикрива отстъплението им и ние няма да можем да ги преследваме. А битката за Дънбрек може да отнеме месеци.
— Разбрано, лорд-маршале — възкликна Паулдър. — Дивизията ми ще чака до последно, можете да разчитате на това!
— Не би трябвало да ви представлява трудност — изсумтя презрително Крой. — Както разбирам, късното пристигане е ваш специалитет. Тази битка нямаше да я има, ако бяхте пресрещнали навреме северняците миналата седмица, вместо да ги оставите да се измъкнат покрай вас!
Паулдър се наежи.
— Лесно е да го кажеш, когато си седял в пълно бездействие на десния фланг! Истински късмет, че не минаха посред нощ! Можехте да вземете отстъплението им за нападение и да побегнете с цялата си дивизия!
— Господа, моля ви! — изрева Бър и стовари палката си върху масата. — Ще има достатъчно битки за всеки мъж в тази армия, това ви го обещавам, а ако всеки си върши както трябва работата, ще има и предостатъчно слава за всички! Но ако искаме планът ни да се увенчае с успех, трябва да работим заедно. — Оригна се, лицето му се изкриви в гримаса, после облиза устни, докато двамата генерали и щабовете им продължаваха да се гледат намръщено. Ако не бяха заложени човешки животи, Уест сигурно щеше да се разсмее с глас. — Генерал Крой — каза Бър с тон на баща, който говори на своенравния си син. — Искам да се уверя, че разбирате заповедите ми.