Преди да увиснат на въжето
- Автор: Аберкромби Джо
- Серия: Първият закон #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Александър Ганчев
- Жанр: Другая проза
Электронная книга - «Преди да увиснат на въжето». Краткое содержание книги:
— Как е напоследък здравето на краля?
— Не е добре — Сълт погледна намръщено към окървавените останки. — Всичките ни усилия може да отидат на вятъра в един-единствен миг. Освен ако не спечелим приятели в Камарата на лордовете, докато кралят е още жив. Освен ако не се подмажем на достатъчно много народ, за да изберем ние следващия монарх или поне да повлияем за избора му. — Той се извърна към Глокта и го погледна с блестящите си сини очи. — Ще се купуват гласове, ще има изнудване, придумване и ласкателство, заплахи. И се обзалагам, че онези трима дъртофелници отвън в момента си мислят абсолютно същото. Как да се задържа на власт? С кого от кандидатите да се съюзя? Чии гласове контролирам? Когато обявяваме официално убийството, трябва да убедим Камарата на лордовете, че убиецът е вече в наши ръце. Тогава идва ред на бързо, безмилостно и показно раздаване на правосъдие. Кой знае как може да свършат нещата, ако изборите не минат според плановете ни? Кой ще седне на трона, Брок, Ишър, Хюгън? — Сълт потрепери. — В най-добрия случай ще загубим работата си. В най-лошия…
Няколко тела са били открити във водата при доковете…
— Затова искам да ми намериш убиеца на принца. Веднага.
Глокта погледна към тялото. Тоест към каквото бе останало от него. Разръчка дупката в ръката на Рейнолт с върха на бастуна си. И преди сме виждали подобни рани: по трупа, открит преди месеци в парка. Дело на ядач, или поне така трябваше да мислим. Внезапен порив на вятъра блъсна крилото на открехнатия прозорец в рамката. Ядач, който се е покатерил през прозореца? И за разлика от шпионина в Дагоска е оставил толкова улики след себе си. Защо просто не е разчистил, както с Давуст? Внезапна загуба на апетит, това ли се очаква да повярваме сега?
— Разговаряхте ли с часовия?
Сълт махна пренебрежително с ръка.
— Каза, че стоял пред вратата цяла нощ както обикновено. Чул шум, влязъл и намерил принца, както го виждаш, потънал в кръв, а прозореца — отворен. Веднага извикал Хоф. Той повика мен, а аз изпратих да повикат теб.
— Все пак часовият трябва да бъде разпитан както си му е редът… — Глокта надникна в шепата на Рейнолт.
Там имаше нещо. Бастунът му се разтрепери, докато се навеждаше с мъка над тялото. Измъкна нещото с два пръста. Интересно. Парче плат. Явно бял плат, въпреки че вече беше предимно тъмночервен. Разгъна го и го вдигна пред очите си. На слабата светлина от свещите проблесна златен конец. Виждал съм подобна материя.
— Какво е това? — попита рязко Сълт. — Намери ли нещо?
Глокта не отговори. Може би, но беше прекалено лесно. Твърде лесно.
Глокта кимна, Фрост протегна ръка и свали чувала от главата на императорския емисар. Тулкис примигна от ярката светлина, пое дълбоко въздух и заоглежда стаята с присвити очи. Мръсна бяла кутийка, прекалено ярко осветена. Забеляза надвисналия над рамото му Фрост. Забеляза седящия срещу него Глокта. Забеляза разнебитените столове, лекьосаната маса и полираното сандъче на нея. Явно не забеляза малката черна дупка на стената в противоположния ъгъл зад главата на Глокта. Не беше предвидена да се забелязва. През нея архилектор Сълт щеше да наблюдава разпита. През нея щеше да чуе всяка изречена дума.
Глокта се вгледа изпитателно в емисаря. Обикновено в тези първи моменти човек издава вината си. Чудя се какви ли ще са първите му думи? По правило невинният пита в какво престъпление е обвинен…
— В какво престъпление съм обвинен? — попита Тулкис.
Глокта усети как единият му клепач се разтреперва. Естествено, виновен, но малко по-умен човек би задал същия въпрос.
— В убийството на принц Рейнолт.
Емисарят примигна неразбиращо и се облегна на стола.
— Моля да приемете най-искрените ми съболезнования към кралското семейство и всички поданици на Съюза в този тъжен ден. Но нужно ли е това? — той кимна към дългата верига, с която беше увито голото му тяло.
— Нужно е. Ако сте това, което подозираме, че може да сте.
— Разбирам. Ако позволите да попитам, ще има ли някакво значение, ако кажа, че нямам нищо общо с това ужасно престъпление?
Съмнявам се. Дори и наистина да е така. Глокта хвърли на масата изцапаното с кръв парче плат.
— Това беше открито в юмрука на принца.
Тулкис го изгледа учудено. Точно като човек, който го вижда за пръв път.
— Съвпада напълно с дупката в дреха, открита във вашата спалня. Дреха, която също е изцапана с кръв.
Тулкис погледна към Глокта с облещени очи. Точно като човек, който няма идея как може да е станало това.