Реката на тайните [bg]

— Исках да изляза, но видях оръжия. Не трябва да се приближавам до оръжия. — Погледът му се стрелна към пистолета й, който се подаваше от кобура. — Ти си войник и можеш да носиш оръжие. И ти ли си войник?

— Не — отговори Мърсър. — Аз съм приятел на господин Гари.

Момчето се оживи и гласът му стана весел.

— Много харесвах господин Гари. Беше забавен. А ти можеш ли да правиш смешки?

Мърсър не знаеше какво да отговори. Чувстваше се неловко в присъствието на детето. Как можеш да забавляваш момче, което съвсем наскоро е загубило родителите си и отчаяно се нуждае от окуражаване, че не всички възрастни са убийци, които стрелят по трупове?

— Не съм — каза Мърсър и извади носната си кърпа. — Но мога да правя шоколад от заешко акано.

— Не можеш — засмя се Мигел.

Десертното блокче „Сникърс“ почти се бе разтопило от горещината. Мърсър го бе намерил в лагера. Сега го скри в шепата си и нагласи кърпата между пръстите си така, че краищата й да приличат на дълги увиснали уши. Размърда средния си пръст и кърпата заприлича на заек, който души въздуха. На умореното лице на Мигел се изписа учудване. Мърсър духна и пусна десерта да падне в другата му шепа. Мигел изпищя от удоволствие.

— Нали ти казах — рече Мърсър и му даде сникърса.

Детето погали заека, после разкъса опаковката на десерта.

— Можеш ли да го направиш пак?

— Е, заекът първо трябва да се нахрани.

— Ще отида да му събера листа. Искам още един шоколад.

— Не бързай толкова. — Лорън го хвана за ръката, преди да хукне към джунглата. — Мисля, че трябва да стоиш при нас.

Топлата храна и контактът с хора постигнаха желаното въздействие върху Мигел само за петнайсет минути. Инстинктите го влечаха повече към Мърсър, отколкото към Лорън, защото се нуждаеше от закрила, каквато според него можеше да му предложи само мъж. Той се сви до Мърсър и сложи глава на протегнатия му крак. Лорън погали Мигел по бузата и го зави с едно одеяло, взето от разрушения лагер. Мърсър сложи заека от кърпа в малката ръка на момчето и Мигел го прегърна като плюшена играчка и заспа.

— Мисля, че си спечели приятел — каза Лорън и седна от другата страна на Мърсър. — Имаш ли деца?

Мърсър протегна ръка към чантата си, като внимаваше да не събуди Мигел, и извади бутилка бренди.

— Нямам дори племенници.

— Но умееш да предразполагаш децата.

Той се изненада. Чувстваше се неловко около деца. За него отговорността да отгледаш и възпиташ дете беше невъобразима. Страхуваше се, че ако каже или направи нещо погрешно дори случайно, ще нанесе непоправима вреда. Съзнаваше, че тази мисъл е нелогична, но въпреки това отбягваше децата, когато беше възможно. Чувал бе, че децата усещат такива неща, затова се учуди на бързото привързване на Мигел.