Реката на тайните [bg]

— Няколко пъти се опитвах да я измъкна оттам, но тя не искаше да напусне селото си. Върнах се в Руанда по време на геноцида през деветдесет и четвърта. Но закъснях.

Лорън докосна ръката му.

— Съжалявам.

Подаде бутилката бренди на Лорън, после отпи и той.

— Радвам се, че я познавах.

Странно, но тъгата, която обикновено го обземаше, когато мислеше за онзи ден, не се появи. Вместо нея Мърсър изпита гняв. И нещо по-силно, отколкото само желание да разбере какво се е случило с Гари и останалите и да отмъсти. Искаше да придаде смисъл на загубата на Мигел — нещо, което така и не бе успял да направи за убийството на родителите си и което отдавна обсебваше мислите му.

— Какво ще правим с него? — попита Лорън.

— Все трябва да има роднини в Ел Реал или някъде наблизо. Утре ще го пратим в града с Рубен и хората му и ще продължим с плана си.

— Ами ако няма роднини?

Мърсър нямаше отговор на този въпрос.

Сутринта ги събуди джунглата. Към птиците, завърнали се в долината, се присъединиха и други животни, включително една маймуна, която врещеше срещу изгряващото слънце, сякаш бранеше територията си. От мрака се показа гъстият балдахин от растителност. Багрите се разкриха с изумителна скорост. Черното се превърна в сиво и после в зелено. Появиха се очертания, първо като фантомни сенки, после отделни дървета, клони и листа. С всяка минута джунглата ставаше все по-шумна. Нощните същества се скриха и ранобудните хищници започнаха да ги търсят.

Мърсър сигурно бе заспал много преди Лорън, защото когато се събуди, видя, че тя е сложила около тях мрежа против насекоми и е напълнила с вода плиткия окоп около бивака им, за да не влизат пълзящи гадини. Мърсър лежеше по гръб. Мигел се бе притиснал до него, а Лорън Ваник лежеше от другата му страна, сложила ръка на рамото му. Лицето й бе обърнато към него. Необикновените й очи бяха затворени, но чертите й бяха все така привлекателни. Черните й коси бяха разпилени на пясъка. Тримата бяха спали под едно одеяло. От другата страна на огъня Рубен и хората му пушеха и кашляха.

Лорън се събуди и се усмихна.

— Харесвам мъже, които се събуждат като мечоци след зимен сън.

— Не съм от тях. Винаги се будя готов да посрещна предизвикателствата на новия ден.

— Тогава нощес си се правил на мечок. Мили Боже, ти можеш дори да хъркаш.

— Не хъркам, но дори да е било така, трябва да знаеш, че силното хъркане е признак на мъжественост, и смелост.

— Тогава трябва да се гордееш със себе си. Ако се съди хъркането ти, трябва да си страхотен жребец.

За да прикрие смущението си, че открито флиртува в тези неподходящи обстоятелства, Лорън отметна одеялото, обърна се, преди Мърсър да е видял, че се е изчервила, и отиде в джунглата да се усамоти. Панамците шумно пикаеха в реката.