Реката на тайните [bg]

— Откъде знаете, че е бил въглероден двуокис?

— Този газ е безцветен, няма мирис, по-тежък е от въздуха и може да изтече от източник в природата. Минал е през лагера като вятър, който никой не е помислил за опасен, докато не са започнали да умират. И преди са се случвали подобни неща. През август 1986 година в Камерун, Африка, една нощ изригва вулканичното езеро Ниос и изхвърля хиляди тонове въглероден двуокис, който убива почти хиляда и седемстотин души. Газът се издига от магмена пещера под езерото вероятно в резултат на леко земетресение. Като газирана вода в кутия, отворена след разклащане, въглеродният двуокис изскача във фонтан, висок седемдесет и пет метра. Селяните са живели в долина под езерото. Тежкият газ се излива там и задушава всичко живо.

Лорън Ваник слушаше съсредоточено.

— Не бях чувала за това.

— Малцина го знаят. В света има само едно-две такива езера, ако не греша за случилото се тук.

— Не твърдя, че ви вярвам, но вулканичният газ не може да обясни раните от огнестрелно оръжие. И защо мислите, че не са били колумбийци?

— Това е най-странното. — Мърсър й разказа, че Гари е вярвал в съществуването на Два пъти откраднатото съкровище и е мислел, че е заровено някъде тук. После й обясни как е бил въвлечен в тази история, когато е отишъл на търг в Париж, добави как крадците са се опитали да избягат с дневника на Лепине и че това е била единствената вещ, която не е била купена от неизвестния китайски бизнесмен с връзки в Панама.

— Смятате, че някакъв китаец, който търси съкровището, е застрелял толкова хора за развлечение?

— Мисля, че е дошъл тук, за да открадне труда на Гари, като убие него и хората му, но когато е пристигнал, е видял, че всички вече са мъртви. Сигурно е знаел, че съпругата на Гари ще заподозре нещо и че труповете ще бъдат намерени. Не е можел да си позволи подобна загадъчна смърт да бъде разследвана. Учени от целия свят са щели да дойдат тук и да изследват езерото, за да проверят дали е имало изригване на въглероден двуокис.

— Стрелял е в труповете — прекъсна го Лорън Ваник — и е направил така, че да прилича на атака на бунтовници, защото е знаел, че местните полицаи няма да прекарат тук повече от един ден. И е решил после да се върне и да продължи започнатото от господин Барбър.

Мърсър остана доволен, че тя интуитивно е стигнала до същия извод като него.

— И аз мисля така.

Лорън Ваник погледна Санчес, който пушеше тънка пура и говореше с един от хората си.

— Той няма да ни повярва дори ако му представим доказателство.