Реката на тайните [bg]

Езиковата бариера бе преодоляна. Панамецът, изглежда, разбра желанието на Мърсър да тъгува мълчаливо за приятеля си и сам да разследва какво се е случило и го следваше на почетно разстояние. Почти шест часа оглеждаха района около лагера, взеха и едно очукано кану от фибростъкло, за да претърсят и бента. Строежът беше изумителен, но не разкри на Мърсър нищо за създателите си, нито какво е било истинското му предназначение.

Мърсър престана да разсъждава за древната загадка и се съсредоточи върху убийствата. Освен очевидната причина, че иманяри, по всяка вероятност подкрепяни от неизвестния китайски бизнесмен, бяха застреляли седемнайсет души, за да направят така, че атаката им да прилича на дело на колумбийски бунтовници, имаше друга, по-голяма мистерия, надхвърляща очевидните доказателства. Имаше твърде много необясними и странни неща, които не се вместваха във внимателно нагласената сцена. Спокойното изражение на Гари и липсата на кръв бяха най-очевидните доказателства, и колкото повече неща виждаше Мърсър, толкова повече аномалии откриваше.

Макар че убийците бяха отделили време да застрелят домашните животни, по-нататъшното разследване разкри, че някои от раните не са били фатални, а няколко кокошки не бяха застреляни, но въпреки това бяха мъртви като покосените от стрелбата с автоматично оръжие. Мърсър намери и няколко умрели маймуни и птици в храстите край лагера. Още по-озадачаващ беше фактът, че труповете им почти не се бяха разложили. Нямаше насекоми, които да се хранят с плътта им. Джунглата беше мъртва. Едва когато влезе в палатката, използвана за кухня, и видя безжизнените хлебарки, Мърсър проумя всичко — обрулените от вятъра дървета, тишината и спокойното посрещане на смъртта, изписано на лицата на повечето жертви.

Нямаше съмнение, че сцената е нагласена. Странното беше онова, което убийците бяха прикрили.

— Господи. — Мърсър погледна нагоре срещу течението, там където реката извираше от скритото във вулкана езеро. — Тези хора не са били убити от огнестрелно оръжие.

Когато чуха приближаващите се лодки, Мърсър и Рубен пиеха топла кока-кола. Бръмченето на моторите отекваше в тясната долина. Миг по-късно се появиха три лодки. Едната беше онази, която ги бе докарала, но собственикът й не се беше върнал. Караше я един от хората на Рубен. В другата имаше няколко полицаи в мокри от пот униформи, а третата, най-голямата, вероятно щеше да пренесе мъртъвците в Ел Реал. Едва когато лодките се приближиха до лагера, Мърсър видя, че единият представител на властите е с американска военна камуфлажна униформа. Чак после осъзна, че е жена. Кестенявите й коси бяха прибрани под черна барета, но женствената й красота и извивките на гърдите й изпъкваха ясно.