Войната срещу рулите [bg]

— Точно това мисля да направя — каза тя. — Предпочитам да умра по всякакъв друг начин, но не и от глад. Едно хубаво парче печено ще е истинско блаженство. Не забравяйте все пак, че кръвопийците гриби следват стадата, промъкват се възможно най-близо до тях през нощта и на сутринта, докато са още неподвижни, ги убиват. Точно сега, с приближаването на мрака, някъде долу сигурно се крие някой гриб и се промъква все по-близо. Съвсем скоро той ще ни подуши и тогава…

— Ще се заемем с гриба, когато тръгне да ни напада — каза спокойно Джеймисън. — Съжалявам, че никога не съм посещавал луната ви на младини. Тези проблеми щяха да бъдат отдавна решени. Междувременно, нашата цел е гората.

Външното спокойствие на Джеймисън беше само маска, предназначена да скрие вътрешното му вълнение. Тялото му тръпнеше от глад и нетърпение. Достигнаха благополучно гората, той взе ножа на Уитман и започна да копае в основата на едно голямо кафяво дърво.

— Нали този е коренът? — попита той. — Който е жилав и пружиниращ почти като фина темперована стомана и няма да се счупи дори ако се огъне на обръч?

— Да — съгласи се колебливо тя. — Лък ли мислите да правите? Бихте могли да сплетете тетива от тревата. Тя е доста здрава и от нея може да се направи добро въже.

— Не — каза Джеймисън. — Не правя лък. Не мога да стрелям с лък. Освен това много добре си спомням какво казахте — че не е възможно да се приближим на по-малко от четвърт миля до тези животни.

Той издърпа рязко един дебел колкото пръст корен, отряза от него половинметрово парче и започна да го заостря първо от едната, а сетне и от другата страна. Работата вървеше по-трудно, отколкото очакваше — коренът бе твърд като метал.

— Важното е да има остър връх — обясни той. — Сега го дръжте огънат така, докато го завържа с трева.

— О-о! — възкликна тя. — Разбрах! Хитро. И ще сложите и сол, нали? Тревопасното, което я намери, ще побърза да я глътне преди другите, а когато стомашните му сокове разядат тревата, острите върхове ще отскочат и ще разкъсат стомашната стена, предизвиквайки вътрешен кръвоизлив.

— Това е метод, прилаган от първобитните обитатели на много планети — поясни Джеймисън. — Ескимосите на Земята например са го използвали за лов на вълци. Естествено навсякъде се употребяват различни видове примамки, но принципът е един и същ.

Той внимателно отиде до края на гората и скрит зад едно дърво, хвърли с всичка сила примамката. Тя падна на двайсетина метра в пасището.

— По-добре ще е, ако направим още няколко — каза Джеймисън. — Не можем да разчитаме само на една.