Войната срещу рулите [bg]

Замъгленият скален свят се люлееше и вихреше около него — той се събуждаше! С усилие се съсредоточи и след момент на умствена пустота установи, че вече не е в скафандъра. А щом отвори очи откри, че е само с един шлем — този, който бе прикачен към отопляваните с електричество дрехи. Усети, че нещо — ръб на скала? — го убива в гърба. Замаян, но с ясен поглед, вдигна очи към младата жена, коленичила до него. Тя го изгледа враждебно и отсече:

— Имате късмет, че сте жив. Очевидно сте изключили двигателя точно навреме. Беше даден на късо с оловни зрънца и малко е изгорил краката ви. Намазах ги с мехлем, така че няма да чувствате никаква болка и ще можете да вървите.

Тя спря и се изправи. Джеймисън тръсна глава, за да разгони черните петна пред очите си, и я погледна въпросително, без да продума нищо. Жената, изглежда, разбра за какво мислеше той.

— Не смятах, че ще бъда така милозлива при такъв голям залог — призна тя почти гневно, — но съм. Върнах се, за да ви убия, но не мога да убия дори куче, без да му дам някакъв шанс. Е, вие получихте своя шанс за оцеляване, ако изобщо има такъв.

Джеймисън седна. Очите му се съсредоточиха върху лицето й. Бе срещал сурови жени и преди, но никога чак такава, съвсем искрена и честна относно намеренията си.

Той се огледа и тренираните му за подробности очи забелязаха, че нещо липсва.

— Къде е вашият скафандър? — намръщи се той.

Жената посочи с брадичка към небето и каза студено:

— Ако очите ви са добри, ще видите едно тъмно петно, вече почти изчезващо, вдясно от слънцето. Привързах вашия скафандър към моя, а после задвижих и двата с моя двигател. Ще паднат на слънцето след около триста часа.

— Ще ме извините, ако не ви повярвам напълно, че сте решили да останете и да умрете заедно с мен — каза той. — Зная, че някои хора умират заради идеите си. Но не мога напълно да проумея логиката, според която трябва да умрете. Без съмнение вие сте се погрижили да бъдете спасена.

Лицето на жената потъмня от гняв.

— Няма да има никакво спасяване — отвърна тя. — Възнамерявам да ви докажа, че в това отношение никой индивид в нашето общество не мисли за себе си. Аз ще умра тук с вас, защото естествено никога няма да стигнем до Петте града пеша, а колкото до мините за платина, те са още по-далече.

— Чисто перчене! — възкликна Джеймисън. — На първо място, вашето оставане с мен не доказва нищо друго, освен че сте глупачка. На второ място, не съм способен да се възхищавам от подобно поведение. Обаче се радвам, че сте тук с мен, и ви благодаря за мехлема.

Джеймисън внимателно се изправи и се разтъпка. Почувства леко замайване и се постара да се пребори с него.

— Хм — заяви той външно спокойно. — Болката е съвсем слаба. Този мехлем трябва да излекува изгарянията до мръкване.

— Приемате положението твърде спокойно — каза язвително Барбара Уитман.