Войната срещу рулите [bg]

Върху мрачната неприветлива земя на повече от миля под тях растеше рядка гора. Шарени скали, едрозърнест пясък и тук-там оскъдна трева, кафява и отблъскваща като рядката гора, изчезваха в далечината зад двамата души, които се стрелкаха в небето със скоростта на падащи звезди.

На няколко пъти Джеймисън забеляза стада високи пъстри тревопасни и веднъж далеч наляво долови проблясването на покрит с люспеста броня кръвопиец гриб.

Беше му трудно да види спидометъра, вграден в прозрачния шлем на летящата космическа броня, защото отдолу, към отопляваните с електричество дрехи, имаше втори шлем и слънчевата светлина се раздвояваше, преминавайки през двете бариери. Но сега, изпълнен с подозрения, той напрегна очи и въпреки че те се насълзиха, успя да види показанията. Устните му се свиха в тънка твърда линия и той натисна копчето на апарата за свръзка. Гласът му беше невъзмутим и твърд като мислите му:

— Госпожо Уитман!

— Кажете, доктор Джеймисън? — прозвуча в слушалките му гласът й и на Джеймисън му се стори, че ударението на „доктор“ е подигравателно и дори враждебно. — Какво има?

— Казахте ми, че това пътуване ще бъде петстотин двадесет и една мили или…

— Или около толкова! — Отговорът беше бърз, а враждебността — очевидна и преднамерена.

Очите на Джеймисън се присвиха до сиви стоманени цепки.

— Вие казахте петстотин двадесет и една мили. Цифрата е достатъчно точна, а няма начин да не знаете точното разстояние от Петте града до мините. Пропътувахме вече шестстотин двадесет и девет мили — все повече с всяка измината минута — откакто напуснахме Петте града преди повече от два часа и…

— Точно така! — прекъсна го с насмешка младата жена. — Прав сте, доктор Тревор Джеймисън.

Той мълчеше, размишлявайки за потенциалната опасност на положението. Първият му импулс бе да й отговори също така арогантно, но мозъкът му, внезапно станал кристалночист, потисна това желание и се впусна в енергични размишления.

Тук имаше намерение за убийство. Съзнанието му работеше хладнокръвно с усещането за нещо вече случвало се, за смъртна заплаха, с каквато се беше сблъсквал често по време на броденето си по най-отдалечените планети. Ледено успокояващ бе споменът, че досега винаги бе побеждавал. При убийството, както и при всичко друго, опитът имаше значение. Джеймисън започна да се противопоставя на бясно нарастващата скорост. Това щеше да отнеме време, но може би все още разполагаше с такова, макар отношението на жената да подсказваше, че опасността е близо. Не можеше да направи нищо, докато не намалеше значително скоростта си.