Тристан и Изолда (Ранни творби) [bg]

Тристан да прати надалече.» [604] И рекли те на краля: — Сир не виждате ли, че безспир Изолда среща се с Тристан? Един ли път е бил видян [608] с кралицата? И го търпите да ви се мярка пред очите!         Когато кралят чул това, въздъхнал и навел глава, [612] не знаейки какво да прави. — Помни, кралю, не ще оставим така нещата да вървят — му рекли те за втори път. — [616] Ти виждаш, че те вършат грях, и си все тъй добър към тях. А според нас е крайно време най-строга мярка да се вземе, [620] ако на свойта чест държиш. Щом ти Тристан не задължиш да се пръждоса безвъзвратно, макар да ни е неприятно, [624] с теб до раздор ще стигнем даже. А и на другите ще кажем, да изоставят двора. Знай, ще турим на разврата край: [628] това е твърдото ни мнение и чакаме от теб решение. — Нима, сеньори, той ме мами тъй дръзко и петни честта ми? [632] Така ли служи той на краля? Надявам се на вас, васали, добър съвет да ми дадете. — Кралю, джуджето призовете! [636] Фросен ще ви е нужен тука: той знае не една наука — ще ви даде добър съвет.         Фросен (дано да е проклет34!) [640] пристигнал. Без да губи време, крал Марк изложил му проблема. Та чуйте как Фросен, за жалост, подучил най-коварно краля [644] (проклет, триклет да бъде всеки гадател, да гори навеки във ада!): — Сир, не се бавете, Тристан във Кардуел35 пратете [648] при крал Артур с едно писмо, скрепено с вашето клеймо! Да тръгне утре призори! Кралю, главата си дори [652] залагам аз, ако съм лош гадател. Още тази нощ той при Изолда ще отиде в покоите ви — да я види, [656] преди да тръгне сутринта. Кралю, излезте през нощта и всичко ще си проличи. Ако със своите очи [660] не видите го вие сам, то аз главата си ще дам. И в случая свидетел друг не ще да ви е нужен тук. [664] Кралю, на мен се доверете, Тристан отблизо проследете, преди в леглото ви да иде. — Добре, щом всичко си предвидил, [668] с идеята ти съм съгласен — отвърнал Марк… Капан опасен подготвял подлият Фросен. Веднага, още този ден [672] от някъде се той сдобил с брашно, под дрехата го скрил и после в двора пак дошъл. Та кой измамник би могъл [676] с Фросен по хитрост да се мери! Когато всички след вечеря оттеглили се, най-накрая отишъл кралят в свойта стая [680] да спи. Тристан го придружил и чак тогава Марк решил да каже: — Племеннико драг, щом превали нощта, по мрак, [684] за Кардуел ще тръгнеш сам, със крал Артур срещни се там, това писмо ще му дадеш и поздрав ще му занесеш [688] от мен. Един ден остани там и обратно се върни.         Макар Тристан да отговорил на Марк, че нужното ще стори [692] надлежно, както му е ред, той мигом бил от смут обзет: с Изолда искал да се види. Но как при нея да отиде, [696] дордето кралят спи в палата? На Марк и на Тристан леглата на копие едно от друго били и в своята съпруга [700] той би се усъмнил веднага. На риск Тристан се тъй излагал.         Фросен използвал тъмнината и разпилял между леглата [704] брашно, което отпреди бил купил той. Така следи в нощта Тристан щял да остави, щом към Изолда се отправи. [708] Тристан бил буден и видял как той брашното разпилял и сам запитал се дали с това джуджето не цели [712] да сложи някакъв капан. Но малко след това Тристан кроежите все пак разкрил и казал си, че луд би бил, [716]