Тристан и Изолда (Ранни творби) [bg]
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Паисий Христов
- Жанр: Европейская старинная литература
Электронная книга - «Тристан и Изолда (Ранни творби) [bg]». Краткое содержание книги:
Публикуваните тук за пръв път на български език най-ранни творби за Тристан и Изолда са писани във Франция през втората половина на ХІІ век. Те свидетелстват за първите литературни трактовки на историята за Тристан и Изолда. Явяват се също представители на първото поколение куртоазни романи и куртоазни новели. Те слагат началото на богата литературна продукция през ХІІІ и ХІV век на тази тема в цяла Западна Европа. Така се ражда митът за Тристан и Изолда. Още през Средновековието той се утвърждава като модел на любовта-страст, която се противопоставя радикално на християнския възглед за брака. Но подривният характер на този мит не се ограничава с това. Абсолютната любов на героите поставя под въпрос всички ценности, залегнали в основата на феодалното общество.
От романтизма до наши дни писатели, композитори, драматурзи и филмови творци се вдъхновяват от мита за Тристан и Изолда, за да кажат нещо съществено за своето време. Едва ли има по-красноречиво доказателство за жизнеността на един мит от това в него да се оглеждат и разпознават други епохи и други култури. Когато днешното изкуство говори за трудното съжителство между любовната страст и брака, за опияненията и опустошенията на любовта, то влиза в явен или в скрит диалог с мита за Тристан и Изолда. Време е българският читател да има достъп до основополагащите текстове на този мит. Стоян Атанасов
Посвещавам този труд на паметта на големия френски медиевист Жан-Шарл Пайен, осъществил първото двуезично издание (на старофренски и на съвременен френски) на най-ранните версии за Тристан и Изолда. Делото на Пайен продължи моята колежка и приятелка Кристиан Маркело-Ниция, под чието ръководство екип от медиевисти публикуваха в престижната поредица „Плеяда“ на изд. Галимар най-важните европейски трактовки за мита за Тристан и Изолда. По това издание бе осъществен и българският превод. На него дължа много и при изготвянето на критическия апарат. Стоян Атанасов
От романтизма до наши дни писатели, композитори, драматурзи и филмови творци се вдъхновяват от мита за Тристан и Изолда, за да кажат нещо съществено за своето време. Едва ли има по-красноречиво доказателство за жизнеността на един мит от това в него да се оглеждат и разпознават други епохи и други култури. Когато днешното изкуство говори за трудното съжителство между любовната страст и брака, за опияненията и опустошенията на любовта, то влиза в явен или в скрит диалог с мита за Тристан и Изолда. Време е българският читател да има достъп до основополагащите текстове на този мит. Стоян Атанасов
Посвещавам този труд на паметта на големия френски медиевист Жан-Шарл Пайен, осъществил първото двуезично издание (на старофренски и на съвременен френски) на най-ранните версии за Тристан и Изолда. Делото на Пайен продължи моята колежка и приятелка Кристиан Маркело-Ниция, под чието ръководство екип от медиевисти публикуваха в престижната поредица „Плеяда“ на изд. Галимар най-важните европейски трактовки за мита за Тристан и Изолда. По това издание бе осъществен и българският превод. На него дължа много и при изготвянето на критическия апарат. Стоян Атанасов
Перейти на страницу:
Тристан да прати надалече.» [604]
И рекли те на краля: — Сир
не виждате ли, че безспир
Изолда среща се с Тристан?
Един ли път е бил видян [608]
с кралицата? И го търпите
да ви се мярка пред очите!
Когато кралят чул това,
въздъхнал и навел глава, [612]
не знаейки какво да прави.
— Помни, кралю, не ще оставим
така нещата да вървят —
му рекли те за втори път. — [616]
Ти виждаш, че те вършат грях,
и си все тъй добър към тях.
А според нас е крайно време
най-строга мярка да се вземе, [620]
ако на свойта чест държиш.
Щом ти Тристан не задължиш
да се пръждоса безвъзвратно,
макар да ни е неприятно, [624]
с теб до раздор ще стигнем даже.
А и на другите ще кажем,
да изоставят двора. Знай,
ще турим на разврата край: [628]
това е твърдото ни мнение
и чакаме от теб решение.
— Нима, сеньори, той ме мами
тъй дръзко и петни честта ми? [632]
Така ли служи той на краля?
Надявам се на вас, васали,
добър съвет да ми дадете.
— Кралю, джуджето призовете! [636]
Фросен ще ви е нужен тука:
той знае не една наука —
ще ви даде добър съвет.
Фросен (дано да е проклет34!) [640]
пристигнал. Без да губи време,
крал Марк изложил му проблема.
Та чуйте как Фросен, за жалост,
подучил най-коварно краля [644]
(проклет, триклет да бъде всеки
гадател, да гори навеки
във ада!): — Сир, не се бавете,
Тристан във Кардуел35 пратете [648]
при крал Артур с едно писмо,
скрепено с вашето клеймо!
Да тръгне утре призори!
Кралю, главата си дори [652]
залагам аз, ако съм лош
гадател. Още тази нощ
той при Изолда ще отиде
в покоите ви — да я види, [656]
преди да тръгне сутринта.
Кралю, излезте през нощта
и всичко ще си проличи.
Ако със своите очи [660]
не видите го вие сам,
то аз главата си ще дам.
И в случая свидетел друг
не ще да ви е нужен тук. [664]
Кралю, на мен се доверете,
Тристан отблизо проследете,
преди в леглото ви да иде.
— Добре, щом всичко си предвидил, [668]
с идеята ти съм съгласен —
отвърнал Марк… Капан опасен
подготвял подлият Фросен.
Веднага, още този ден [672]
от някъде се той сдобил
с брашно, под дрехата го скрил
и после в двора пак дошъл.
Та кой измамник би могъл [676]
с Фросен по хитрост да се мери!
Когато всички след вечеря
оттеглили се, най-накрая
отишъл кралят в свойта стая [680]
да спи. Тристан го придружил
и чак тогава Марк решил
да каже: — Племеннико драг,
щом превали нощта, по мрак, [684]
за Кардуел ще тръгнеш сам,
със крал Артур срещни се там,
това писмо ще му дадеш
и поздрав ще му занесеш [688]
от мен. Един ден остани
там и обратно се върни.
Макар Тристан да отговорил
на Марк, че нужното ще стори [692]
надлежно, както му е ред,
той мигом бил от смут обзет:
с Изолда искал да се види.
Но как при нея да отиде, [696]
дордето кралят спи в палата?
На Марк и на Тристан леглата
на копие едно от друго
били и в своята съпруга [700]
той би се усъмнил веднага.
На риск Тристан се тъй излагал.
Фросен използвал тъмнината
и разпилял между леглата [704]
брашно, което отпреди
бил купил той. Така следи
в нощта Тристан щял да остави,
щом към Изолда се отправи. [708]
Тристан бил буден и видял
как той брашното разпилял
и сам запитал се дали
с това джуджето не цели [712]
да сложи някакъв капан.
Но малко след това Тристан
кроежите все пак разкрил
и казал си, че луд би бил, [716]
вернуться
34
Ст. 640: Берул, за разлика от Томас, изразява открито симпатията и солидарността си с влюбените. По същия начин недвусмислено презира техните врагове и зложелатели.
вернуться
35
Ст. 648: Кардуел или Карлайл, град в Северна Англия, където Артур има своя резиденция. От Корнуел (югозападната част на острова) до Кардуел пътуването на кон би отнело няколко седмици. Тази неправдоподобност може да се обясни с това, че нормандецът Берул вероятно не е имал преки познания за географията на Великобритания.
Перейти на страницу: