![Знакът на жрицата [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/6/7/znakt-na-zhricata-bg-download.jpg)
Знакът на жрицата [bg]
- Автор: Кобербёль Лине
- Серия: Жрицата на срама #2
- Год: 2007
- Язык: болгарский
- Год: Персей
- ISBN: 9789549420555
- Переводчик: Неда Димова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Знакът на жрицата [bg]». Краткое содержание книги:
Давин се опита да се надигне и да седне, но не можеше да си помръдне ръцете. Аз коленичих до него и му помогнах, така че той застана полуизправен, а кръвта му се стичаше по полата ми.
— Дина, излез от кръга — повтори той. Щеше да ме избута, ако можеше. Явно това с кръга го тревожеше много. Не можех да разбера защо. Това беше просто една глупава желязна верига, под която всеки можеше да се наведе и да мине, и се чудех защо никой не се беше намесил досега. Как можеше всички да стоят там и да наблюдават как един възрастен мъж пребива едно момче почти до смърт? Аз избърсах бузата му с края на престилката си, за да махна поне малко от кръвта. Виждаше се, че раната беше лоша.
— Медамина Тонере — каза една беловласа стара жена, най-вероятно Хелена Лаклан. — Кажете ми защо смятате, че това не е моят внук Ивайн?
Аз вдигнах очи. Погледнах първо нея, после дръвника. Тази груба купчина мускули изобщо не приличаше на изискания господин, който ни бе вкарал в капан.
— Не си приличат — отсякох аз и продължих да попивам кръвта на брат си.
— Медамина, това е Ивайн.
Бях толкова изненадана, че я погледнах в очите. Точно преди тя да сведе поглед видях, че казва истината. Дръвникът, който беше пребил Давин, наистина беше Ивайн Лаклан.
Но кой тогава бе предателят?
Сега беше мой ред да се почувствам глупаво. Осъзнах, че той беше излъгал за всичко, беше ни завел до мястото на обсадата с помощта на лъжа. Защо да не можеше да излъже и за името си?
— Мадам Лаклан — започнах аз бавно. — Преди две седмици един мъж дойде в нашата къща и каза, че името му е Ивайн Лаклан и че кланът Лаклан се нуждае от помощта на Жрицата на срама. С мама го последвахме и попаднахме в засада, в която мама за малко не изгуби живота си.
— И не е бил онзи там? — попита Давин с дрезгав глас. — Дина, идиотка такава, разбираш ли, че за малко да го убия, а това дори не е същият човек!
— Аз? Мен ли наричаш идиотка? Да не би аз да ти казах да дойдеш тук с ужасното парче метал, което наричаш меч? И ако някой беше на път да умира, то това бе по-скоро ти.
— По-спокойно — каза дръвникът. — Или искате да ви отстъпим Железния кръг за малко? Слушай, момче, това означава ли, че най-накрая ще те принудя да си вземеш думите обратно?
— Да — рече Давин. — Извинявай — каза той, като думите му присядаха.
— Слава Богу — отвърна му мъжът. — Вече си мислех, че ще се наложи да се бия и със сестра ти. А от нея ужасно ме е страх! — той се засмя гръмко и зарази и останалите зрители.
Виждах как Давин се свива, като кон, който го е страх от камшика. Това му е чудното на Давин. Той би предпочел да се бие, да го натупат, да, понякога си мисля, че би предпочел да го убият пред това да му се смеят.
— Боли ли те? — попитах го аз.
— Дина — думите му прозвучаха бавно и отчетливо, въпреки подутите му устни. — Върви си. — После затвори очи и не ме погледна повече.
Хелена Лаклан ни обеща да ни предостави една свободна слугинска стая и макар по-големият ми брат да протестираше и да обясняваше, че може да ходи и сам, Салан го носеше през по-голямата част от пътя до там.
— Имаме една знахарка, но тя отиде да бабува — каза Хелена Лаклан извинително. Тя всъщност беше доста услужлива, като се вземе предвид, че семейство Тонере почти не бе убило внука й по погрешка.
— Нищо — отвърнах й аз. — И сама мога да се погрижа за него — мама ме е научила. Но може ли да ми дадете малко студена вода и няколко парцала?
Водата и парцалите дойдоха, но глупавият ми по-голям брат не ми даваше да се доближа.
— Салан — помоли той, — изведи я. Накарай я да си отиде.
— Аз съм тук, Давин — сопнах му се аз. — Няма нужда да говориш за мен в трето лице, сякаш съм овца или крава.
Салан ме хвана внимателно, но твърдо за лакътя и ако не исках да го погледна направо с очите на Жрица на срама, нямаше какво друго да направя, освен да го последвам навън в коридора.
— Медамина — започна той, след което остави любезностите настрана. — Дина, мисля, че ще е най-добре сега да оставиш момчето на спокойствие.