Знакът на жрицата [bg]

Той стъпи на рамото ми и ме ритна така, че се обърнах по гръб. После застана разкрачен над мен, а краката му бяха от двете ми страни. На лицето му се изписа странно изражение на отчаяние, когато опря върха на меча до гърлото ми.

— Наистина ли искаш да те убия, момче? Инат като твоя може да те довърши!

Устата ми беше пълна с кръв и не виждах добре. Болеше ме, не просто на едно-две места, цялото ми тяло пулсираше от болка.

— За последен път — изхриптя той. — Вземи си лъжливите думи обратно.

— Да гориш в ада дано! — промълвих аз и затворих очи. Усещах натиска на студеното острие в гърлото си и знаех, че този път възнамеряваше да ме посече. За миг си помислих за мама, Мели и Дина и в мен се породи странното желание да се извиня. Но най-вече си мислех колко ме болеше и как поне това щеше да свърши.

— Спри! Пусни го, огромен звяр такъв!

Аз веднага отворих очи, защото познавах двама човека на света, които можеха да говорят по този начин. За миг си помислих, че Ивайн ме бе ударил твърде силно по главата, защото бях убеден, че виждам по-малката си сестра Дина да стои и да го дърпа за ръката, докато му крещи с такава сила, че можеше да свали кожата на муле. По средата на железния кръг. Ивайн отстъпи няколко крачки назад и се хвана за главата, сякаш го бяха ударили с чук. Такова въздействие имаше сестра ми над околните.

— Дина…

Тя се обърна и погледът й ме шибна като с камшик.

— А пък ти! Ти, пълен идиот такъв…

— Дина. Вън. Излез от кръга!

— За да оставиш този глупак да те убие ли? И дума да не става! Какво, по дяволите, си мислиш, че правиш!

Това прозвуча доста странно, тъй като Дина никога не псуваше.

— Да не си мислиш, че ще го оставя да му се размине, след като е ранил майка ми?

— Кой?

Кой? Какво искаше да каже?

— Той — не можех да вдигна ръка и да го посоча. — Ивайн Лаклан.

— Този ли? — тя погледна противника ми и после отново мен: — Това не е Ивайн Лаклан.