Лятото на ангелите [bg]

— А можеш ли да ми кажеш първите им имена? И адреса си?

Сара ми дава информацията и аз я пращам на Стърлинг. Няколко секунди пo-късно получавам емоджи с вдигнат палец. Следва съобщение от Едисън.

Идвам към вас, Вик също.

Добре.

Бавно и полека сядам на най-горното стъпало.

— Ще ви помогна — съобщавам на децата. — Работя за ФБР, а единият от партньорите ми е в колата и звъни на полицията. Останалите идват насам.

След като ме оглежда изпитателно, Сара очевидно решава, че нямам намерение да се приближа повече, отколкото досега, и сяда на самия ръб на люлката, за да прегърне братчето си през раменете, като го притиска между себе си и сестра си. Пита:

— Е, какво ще стане сега?

Толкова е сдържана, при все страха и болката в очите си, че сърцето ми се къса, като си помисля през какво ли е трябвало да мине, за да се научи на подобен самоконтрол толкова млада.

— Полицията ще ви задава въпроси за случилото се и ще ви заведат в болница, за да ви прегледат и почистят. Ще се уверят, че разполагате със съветници, когато изпитате нужда да говорите. Ще потърсят членове на семейството, които да ви вземат.

— Дядо и баба живеят в Калифорния. Надали ще… — Сара поглежда към Сами, все още сгушен и хлипащ между нея и Ашли, и не довършва.

И сама мога да запълня неизказаното от нея: надали ще желаят да вземат братчето й.

— Обещавам, че полицията наистина много ще се постарае, каквото и да се случи, то да е най-добрият възможен за вас вариант!

За нещастие, нищо повече не мога да обещая. Колкото и да ми се иска, не мога да гарантирам, че ще си останат тримата заедно. Това не зависи от мен.

Детектив Холмс пристига с линейката, а друга кола паркира след нея минути по-късно.

— Рамирес! — приветства ме тихо.

Кимам в отговор.

Полицайката прикляка до мен, без да сваля поглед от децата.

— Жената, която се обади на 911, пияна ли е?

— Точно така; затова и си стои в колата от самото начало и само ви се обади! — мръщя се на неодобрителното изражение на Холмс. — Днес трябваше да е сватбата й. Изведохме я и я напихме.

Детективката приема обяснението ми с гримаса, но явно няма какво да добави.

— Не е имала никакъв контакт с децата или околната среда. Буквално дори не е отваряла вратата на колата.

— Добре. Сара? Ашли? Сами? Казвам се детектив Холмс. Държите ли се, а?

Момичетата я оглеждат, започват от още мократа й от душа руса коса и стигат до здравите работни ботуши, и се притискат толкова силно един в друг, че Сами едва се вижда.

Този път е по-трудно да стоя настрана и да не се намесвам, да чакам Холмс да взима решенията и да издава заповеди на полицаите и парамедиците. Член на отряда й, който има деца, поема грижата за Ашли и Сами, като меко ги докарва до колебливи усмивки, докато парамедиците ги прегледат и ги отведат до линейката. Сара ги следи, докато влязат на сигурно в превозното средство, и чак тогава неохотно сваля поглед.