Лятото на ангелите [bg]

Какво да се прави. Разправиите с плачещи хора никога не са му били силна страна, а той оказва подкрепа по други начини, които имат също толкова важно значение.

Като например да се върне с препълнена кошничка с пържени гъби, които не може да понася, но са най-любимото лакомство на Стърлинг. Тя си взима една с подсмърчане и колеблива усмивка и всички любезно се преструваме, че не виждаме лекото изчервяване, което се прокрадва по бузите на Едисън.

Малко след десет двамата с него уреждаме сметката и оставяме дела на Вик като бакшиш за много дискретните бармани и сервитьори, които реагираха бързо на безмълвните ни сигнали и във всяко друго отношение ни бяха оставили на мира. Стърлинг се отпуска в ръцете ми — сънена, но любопитна — и от време на време избухва в тих кикот без особена причина. Кротка е, от щастливите пияници, които стават любвеобилни, без да са лигави.

В апартамента на Едисън прехвърляме Стърлинг и чантите ни в моята кола и връчваме на нашата толкова сладко насвиркана агентка бутилка с вода за краткото пътуване. Моята задача тази нощ е да й давам вода колкото поеме, без да й призлее, за да бъде що-годе в състояние да работи сутринта. Тя се бори с капачката, докато Едисън не й я отваря, след това изхълцва весело благодарностите си и гаврътва три четвърти от бутилката наведнъж.

Той примигва, отваря още една и й я подава.

Докато караме, Стърлинг обляга глава на прозореца и зяпа магазините и кварталите, покрай които минаваме.

— Благодаря! — казва тихичко.

— Вече си една от нас — отвръщам и в този миг, може би и заради дългите часове в бара, се чувствам длъжна непременно да говоря шепнешком. — Онова неблагодарно копеле не знае какво съкровище е държал в ръцете си, но ние сме наясно. Благодаря ти, че ни позволи да направим това за теб!