Лятото на ангелите [bg]

Късно сутринта и двете се будим от аромата на пържен бекон; нужни са само няколко минути да си разплетем косите, да изпълзим от леглото и да се отправим на разузнаване. Едисън не готви. Едисън се отегчава от всичко, което изисква повече внимание от препечена филийка. Но пред печката е Вик, който ни отдава чест с мазните щипци, а партньорът ни се зъби пред купчина картофи и голямото ренде, което явно нашият командир му е донесъл, понеже определено не е инвентар, какъвто той би си дал труда да държи в кухнята си.

Стърлинг се усмихва сънено и на двамата, макар че е бледа и очите й още са зачервени и подути. Тихо отронва:

— Благодаря.

— Не съм получил нито едно обаждане от друга агенция, че вие тримата сте започнали кръвна вражда с останалите екипи — отговаря Вик и това е един вид признание. Поне толкова, колкото е склонен да й отпусне, когато разговорът е толкова мъчителен за нея.

— Нима? — Стърлинг се отправя към масата и сяда на плота, така че да ги вижда над бара в кухнята. — Хубаво е да знае човек, че не са ни издали.

— Не ги плашете всичките или поне не толкова, че да ги е страх да говорят — Вик обръща бекона и изцежда част от мазнината. — А средното положение си плаче за неприятности!

Стърлинг може и да осъзнава, че той нарочно я разсейва и води разговор, за който не се налага вникване в смисъла. Похватът е прозрачен, но Вик прави същото и с нас, когато страдаме. Това е един от талантите му: позволи ми да те разсея, да запълня тишината вместо теб, докато решиш, че имаш нещо за казване…

Хапваме късна закуска и Вик тръгва към къщи да свърши едно-друго, а ние тримата отиваме да потичаме и после се редуваме под душа, като изхабяваме топлата вода до капка. Отвлякохме Стърлинг от работа още в сряда, така че не е изненадана, когато грабваме саковете си и я натикваме в колата на Едисън.

По пътя получавам съобщение и се мръщя. За щастие, то е от Прия, не от Холмс.

Илайза с вас ли е?

Да, с нас е.

Благодаря ти.

Преди три години, когато копелето, убило сестра й, дебнеше и Прия, Стърлинг беше в екипа на местния отдел в Денвър — заедно със стария партньор на Вик, Фини, и третия им член, агент Арчър, те наглеждаха момичето и преследваха убиеца. Отчасти заради изборите, направени по време на тази поредица от събития, а най-вече защото бе повторил същите грешки и при друг случай, Арчър вече не е агент във ФБР. При все това — или може би благодарение на него — Прия и Стърлинг се сдружиха и останаха във връзка и след приключването на случая.

Прия беше много доволна, когато Вик и Фини се сдушиха да отмъкнат Стърлинг за нуждите на екипа ни. Не ме шокира, че тя знае какво й е струвало или че се притеснява за агентката си. Както каза Стърлинг, Прия е добро дете.

Партньорката ни се усмихва криво, когато колата спира пред бар няколко минути след отварянето му. Един от по-тихите в града е, от типа, където групи приятели се събират да пийнат по едно-две в течение на часове смях и разговор, а не да се надвикват с тътнеща музика или глъчката на тълпата. Насочвам Стърлинг към сгушеното в ъгъла сепаре, а Едисън отива да поръча първите питиета и да обясни на барманите, че ние ще си я приберем у дома.