Лятото на ангелите [bg]

— Вик?

— Прия.

Стърлинг се усмихва и разтърсва коса да разбърка вълната от конската опашка.

— Тя е добро хлапе.

— Имаш ли нужда от още нещо?

— Не, екстра съм.

Вече съм измила зъбите си и съм изтъркала грима, така че се напъхвам до Едисън, гася лампите и се намествам да си намеря удобно положение. Няколко минути по-късно той се обръща по хълбок и казва:

— И двамата трябва да си вземем такива тениски.

— Аз имам същата.

— Наистина ли?

— Майките ми я подариха за рождения ден преди няколко години. Нося я на джогинг.

— Непременно трябва да си взема и аз.

— Не ти трябва такава тениска.

— Но…

— Не си се виждал отстрани в бар. Не ти трябва такава тениска!

През затворената врата се процежда тихо кискане, последвано от тупване и още по-силно кискане, заради което съм почти сигурна, че от смях Стърлинг е паднала от дивана.

— Все забравям, че вратата е толкова тънка — въздиша Едисън.

— Аз не забравям.

Чаршафите шумолят, когато той вдига крака си, опира здраво стъпало в задника ми и ме изритва от леглото.

Кикотът на Стърлинг се обогатява с хълцане.

Полетът за Калифорния минава в сънна омая и канцеларска работа, поне колкото успяваме да свършим на малките масички. Тридневната конференция се занимава с изясняване дали местните полицейски служби знаят кога и как да се възползват от федералните ресурси и коя агенция да потърсят според вида на проблема си. Между презентациите пада голямо успокояване на притеснени или недоволни местни ченгета от цялата страна и съревнование с представители от другите агенции. Това е най-близкото до работна ваканция, което някога ще имаме.

Връщаме се в апартамента на Едисън малко след три в неделя сутринта, понеже Бог знае, че Бюрото няма намерение да плаща за хотелски стаи дори и нощ повече от необходимото — и този път Едисън преспива на дивана. Което включва припадък — неизбежен срив, след като се е натъпкал със захар по време на втората половина на втория полет, за да е сигурен, че е достатъчно буден да ни закара от летището до вкъщи. Двете със Стърлинг успяваме да го съблечем по боксерки и потник и да го завием на дивана, така че да не падне, но сигурно сутринта ще се събуди замаян.

— Лягай си — казвам на Стърлинг и я бутам с бедро към спалнята. — И аз идвам, само да си изровя дрехи.

След като затваря вратата, за да се преоблече, Едисън като по чудо се свестява и поглежда към мен:

— В капана ли е?

— С двата крака.

Понеже днес трябваше да бъде сватбата на Илайза Стърлинг, а да си в екипа — част от семейството, — означава, че ще има късмет, ако дори пикае насаме, понеже няма да я оставим и за минута. Изключвам личния й телефон и звука на служебния, като оставям и двата при Едисън. Честна дума, най-ефективната защита от нежелани обаждания е, когато ги приема сърдито копеле. След като си обличам пижамата, си измивам зъбите и свалям грима си на кухненската мивка, проверявам ключалките и изключвам всички лампи на връщане към спалнята.