Лятото на ангелите [bg]
- Автор: Хатчисон Дот
- Серия: Колекционерът #3
- Год: 2018
- Язык: болгарский
- Год: Милениум
- ISBN: 978-954-515-450-8
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Лятото на ангелите [bg]». Краткое содержание книги:
„Завладяваща тъмна история за насилие и изкупление през очите на жертвите. Първокласен криминален трилър за любителите на серийни убийства. „Крайм Бук Ривю
„Хъчисън е уловила перфектния баланс между мрака на ужаса и светлината на надеждата, което превръща последната част от Колекционерската трилогия в изключително четиво на доказан майстор в жанра. „Бродуей Букс ъф Уърлд Ривю
— Справихте се наистина добре, госпожице Картър.
— Всичко… наред ли е? Така де, там… там долу?
— В по-голямата си част — отвръща докторката откровено, но не изглежда притеснена. — Имаш леко възпаление и част от повърхностните тъкани са охлузени доста болезнено, така че ще ти дадем лекарства — антибиотици, за да предотвратим инфекция, и противовъзпалителни, за да преборим подпухването и чувствителността. Лошата новина — и тя не е много лоша, просто е малко необичайна — е, че ще ти предпиша и кремче. И след като имаш възможност да починеш и да се измиеш, една от сестрите ще те заведе настрана и ще те научи да го прилагаш. Представи си часовете по здравна култура в училище, само че малко по-неудобни, и вероятно ще схванеш идеята.
Сара се смее и сама се стряска от това.
— Сега ще ти дадем истинска пижама — продължава докторката — и като се преоблечеш, сестрата ще те заведе няколко етажа по-горе. Тази вечер с брат ти и сестра ти ще сте в една стая.
— Те добре ли са?
— Да. Малко уплашени, но физически са наред, но все пак сестрите ще ви наглеждат. При тях има и социален работник и тя ще ти обясни какво ще се случи от тук нататък. Имаш ли нужда агент Рамирес да дойде с теб, или мога да я открадна за малко?
Сара ми се усмихва лекичко.
— Мисля, че ще се справя. Благодаря, агент Рамирес!
— Мерседес — казвам й аз и усмивката се разширява. — Преди да си тръгна, ще дам на социалния работник данните си и ще ти оставя визитка с моите телефон и електронна поща. Ако имаш нужда от нещо, Сара, дори и просто от разговор, моля те — звънни ми. През следващите няколко дни и седмици ще се случват много неща и сигурно ще ти бъде трудно, особено ако смяташ, че трябва да си силна пред братчето и сестра си. Но пред мен няма нужда да стискаш зъби, ясно? Така че ако ти трябвам, обади ми се!
Тя кима и ми стиска ръката, след това ме пуска, така че да последвам докторката през вратата и по коридора до сестринския пост.
— Непрофесионално ли ще е да искам да намеря копелето, което й е причинило това, и да го кастрирам? — пита докторката с разговорен тон.
— В щата Вирджиния оскверняването на труп май е престъпление. Трябва да проверя.
— Труп? — събеседничката ми се замисля за момент, после кима рязко. — И това е приемлив вариант.
— Значи състоянието й е по-лошо, отколкото й казахте?
— Не, физически ще се излекува напълно със съответните време и грижи. Просто съм на мнение, че всеки, който извърши изнасилване, трябва да бъде кастриран, а ако изнасили дете, наказанието да е максимално болезнено и увреждащо.
— Това мнение ми харесва.
— Пуснахме с предимство кръвната проба на партньорката ви и вече е под законовия максимум. Хубаво е да го знаете, предвид че силно се съмнявам дали екипът ви ще успее да поспи кой знае колко тази нощ.
— Не, няма да е много. Благодаря, докторе!
В чакалнята Стърлинг се мръщи на телефона си, а до лакътя й вдига пара стиропорена чашка.
— Има кафе машина, ако искаш нещо — осведомява ме тя. — Ако кафето им е лошо колкото чая, може и да не ти се рискува.
— Достатъчно будна съм засега — признавам и се настанявам в стола до нея. — Още не съм си включвала дрънкалката — някакви вести от момчетата?
— Казаха, че сцената била сходна с тази при Уилкинс. Таткото — усмирен с няколко изстрела, след това наистина накълцан на парчета; майката — намушкана до смърт. За разлика от Дениъл Уилкинс, Самюъл Уонг има многобройни прободни рани по и около слабините.
— Рони Уилкинс не е бил сексуално малтретиран, за разлика от Сара Картър, така че е разбираемо, предполагам.
— Живеят в един от кварталите в края на града, където къщите разполагат с по няколко декара дворове. Нямат съседи, достатъчно наблизо, които да чуят или видят нещо… — Стърлинг вдига поглед от телефона си. — Вик каза, че огледалата в стаята на Сара и в банята са били покрити.
— Не е необичайно за човек, малтретиран по подобен начин.
— Криминолозите изследват местопрестъплението, но засега не са открили нищо съществено. Много хора в квартала дори не заключват вратите си нощем.
— Спокоен квартал.
— Сигурна съм, че сега жителите му не се чувстват толкова сигурни… — Партньорката ми въздъхва и пуска телефона в скута си, с екрана надолу. — Накарала ли ги е да гледат?
— Не. Три деца щяха да са много по-трудни за овладяване от едно, особено предвид че две от тях не са били малтретирани. Събудила ги е впоследствие и ги е накарала да влязат да им преслушат сърцата.