Планът на нашествениците
- Автор: Хаббард Рон Лафайет
- Серия: Мисия Земя #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Планът на нашествениците». Краткое содержание книги:
— Налага се да съобщя на Ваши светлости, че Негово величество настоятелно изисква намирането на решение, и то на тази среща!
Неприкритата заплаха най-после донесе желаната тишина.
Ломбар оживено смуши Ендоу.
— Сега! — прошепна той. — Сега!
— Дано думите ми задоволят Короната — започна Ендоу. — Макар че силите на Външното управление са пренапрегнати свръх всякакви възможности, можете спокойно да поверите решаването на проблема на нашите умения и способности.
Голямата зала се заслуша с внимание. Не можех да повярвам. Ломбар щеше някак да измъкне колата от калта!
— Без да тревожим населението на Блито-3 — дъднеше добре насъсканият Ендоу, — възможно е да внедрим агент сред тях. Насочван внимателно и компетентно от нас, той ще може да „изпуска“ техническа информация по нормалните канали за осведомяване на тази планета. Информация, която ще спре замърсяването, без да усъвършенства отбранителните им възможности.
Сега вече всяка лъскава фигура в залата се превърна в слух. И Короната кимаше окуражително. Одързостен до крайност, чудесно подготвен и тайно потупван за кураж от трудно сдържащия се Ломбар Хист, Ендоу беше неудържим.
— Съществуват прости решения на трудностите, с които се е сблъскала тази планета. Така ще предотвратим разрухата, докато настъпи моментът за нахлуване според графика.
Шумна въздишка на облекчение от лорда на флота и „Давай нататък!“ от лорда на армията. Ломбар посегна към гърба на Ендоу. Сигнал за промяна на тактиката. Точно навреме. Ендоу внезапно стана скромен.
— Разбира се, необходими са няколко години за осъществяването на такъв план. Агентът ще трябва да се превърне в един от тях, ще трябва да действа с изключителна предпазливост. Така че ни е необходимо време и Външното управление не би искало да му досаждат всеки месец с искания на отчети за този дългосрочен проект.
— Звучи разумно — обадиха се неколцина лордове.
— И е наложително отпускането на специален фонд — допълни Ендоу. — Незначителна сума в сравнение с цената на една извънредна военна операция.
— Каква точно сума? — настоятелно попита Лордът на Печалбите.
Ломбар прошепна. Ендоу повтори на висок глас:
— Два-три милиона кредита.
Това беше решаващият удар. За тях сумата изглеждаше толкова нищожна, че от Ендоу веднага отпаднаха подозренията за стремеж да се облагодетелства с предложения проект. С тяхната власт, ако получеха подобна възможност, биха измислили какво ли не и биха поискали невероятни купчини пари. А при това положение за Ендоу нямаше да остане нищо. Или почти нищо. Значи планът беше истински, а не опит за измама.
— Добре, добре — каза Короната. — Ваши светлости, одобрявате ли този план?
Никой не възрази.
— В такъв случай — заключи Короната — ще наредя на чиновниците да подготвят решението, с което поверяваме този въпрос на дискретните усилия на Външното управление без поставяне на срокове за постигане на резултат и със създаване на специален фонд от три милиона кредита, подлежащ на промяна според обстоятелствата. Ще мога да съобщя на Негово величество, че е изработен план, че по него е постигнато единодушие и че е започнало осъществяването му.
Въздишката, изтръгнала се от душите на лордовете, беше единодушна.
Успяхме!
О, богове, Ломбар ни измъкна от фурната точно преди да ни опекат!
Честно да си кажа, не помня какво друго е ставало на срещата на Великия съвет. Все още се чудех, че главата ми си остана на раменете. И не можех да повярвам, че собственият график на апарата също остана непокътнат. Не ми се вярваше, че амбициите на Ломбар вече можеха да разцъфтят като грижливо поливано цвете. Изпаднах в благодушно безгрижие.
Когато излизахме от величествената зала, дори не подозирах, че само след едно денонощие ще потъна в ямата на най-черно отчаяние.
ЧАСТ ВТОРА
Глава първа
На следващата сутрин стоях в приемната пред кабинета на Ломбар в крепостта Спитеос и чаках позволение да вляза. От прозореца на бавно рушащата се кула можех да гледам надалеч през Голямата пустиня, чак до зеленикавите планини зад Правителствения град — двеста мили безжизнени простори, които никой не би успял да прекоси пеша.
В подножието на един от близките хълмове се беше разпрострял тренировъчният лагер на апарата, грозно сборище от вехти бараки. В справочниците го наричаха „Лагер Твърдост“, а тук името му бе „Лагер Убийство“. Предполагаше се, че в него се възпитават чрез лишения някакви новобранци, но всъщност лагерът съществуваше, за да оправдава понякога доста наситеното движение от и към Спитеос и като резервна стража на крепостта. Подразделенията в него бяха съставени само от главорезите на апарата, а единствените „новобранци“, влизащи в лагера, бяха отрепки, станали неизползваеми дори за нашата организация — и те никога не излизаха живи.