Планът на нашествениците
- Автор: Хаббард Рон Лафайет
- Серия: Мисия Земя #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Планът на нашествениците». Краткое содержание книги:
Шокът мина като вълна по цялата огромна маса. Ломбар Хист заби пръст в гърба на Ендоу — подканяше го да си изиграе научената роля.Капитане… ъъъ… капитане — изкряка Ендоу, надминаваше себе си в усилията да изглежда самоуверен, — можем ли… хъм… да бъдем сигурни, че изводите не са направени от някой дребен служител? Толкова тревожни заключения…
— Лорд Ендоу — отговори капитан Роук, — бойният инженер не е дал никакви препоръки. Той само е провел измервания, взел е проби и е направил снимки.
С мигновено движение на китката, точно като уличен фокусник, той разви дълго руло, което се проточи по подиума и по пода под него — петнадесет фута таблици и изводи. Гласът му отекна в стените на залата:
— Аз обобщих данните и аз стигнах до заключенията! Всеки астрограф от флота и всеки геофизик, до когото се допитах, ги потвърдиха безусловно!
Ендоу получи като стимул поредното мушкане с пръст и направи нов опит.
— И… ъъъ… уф… и можем ли да узнаем какво в наблюденията доведе експертите до подобни изводи?
— Можете — отговори капитан Роук.
Рязко придърпа рулото към себе си с поредния магьоснически жест, но в тона му се долавяше само желязната самоувереност на учения. Хвърли поглед на първите редове от отчета и започна:
— В сравнение с последните надеждни наблюдения отпреди около три десетилетия кислородът в океаните е намалял с 14 процента. А това означава унищожаване на хидробиосферата.
— Моля? — обади се един от лордовете.
Капитан Роук изведнъж осъзна, че не говори пред особено осведомени слушатели.
— Хидробиосферата е онази част от живота на планетата, която обитава океаните. Пробите показват замърсяване вероятно от изливане на петрол, съдейки от данните за съдържанието на въглеводородни молекули в океана…
— Какъв е този петрол? — провикна се някой.
— Течни въглеводороди, които се образуват, щом размествания на пластовете погребат жива материя. Налягането ги превръща във въглеродно гориво. Местните хора го изпомпват на повърхността и го изгарят.
Лордовете и помощниците им се споглеждаха с ужас. Някой пак се обади на висок глас:
— Искате да кажете, че това е горивна култура? Стори ми се, преди казахте, че е термоядрена.
— Моля за позволение да продължа — каза капитан Роук. Рулото шумолеше в ръцете му. — Промишлените отпадъци в атмосферата вече достигат количества от трилиони тонове и надхвърлят възможностите на мъртвата материя и оцелелите живи организми да ги включат отново в кръговрата.
— Термоядрена горивна култура! — озадачено промърмори някой в задните редици.
Капитан Роук упорито се стараеше да стигне до края на обясненията си.
— В горните слоеве на атмосферата неравновесието в съдържанието на въглеводороди е критично и се влошава все повече. Съдържанието на сяра надхвърля всякакви допустими норми. Топлинното излъчване на тяхната звезда все повече се задържа в замърсената атмосфера. Магнитните полюси на планетата стават неустойчиви. — Той усети нетърпението на публиката и остави настрана рулото. — Накратко, значението на всичко това е следното. — Капитан Роук се подпря на лакти върху масата и се наведе напред. — Планетата им е заплашена от двойна опасност. Първо, те изгарят кислорода в атмосферата с такава скорост, че животът ще стане невъзможен дълго преди датата за нахлуване според нашия график. И второ — планетата има ледени полярни области, така че повишаването на температурата в приземните слоеве на атмосферата заедно с преместването на магнитните полюси може да доведе до разтопяването им и голяма част от сушата ще бъде потопена. Тоест и в този случай планетата ще стане почти неизползваема.
Гадеше ми се. Това щеше да се отрази на Отдел 451 и върху мен също като взрив на запалителна бомба.
Знаех, че идва краят не само за мен, но и за Ендоу, Ломбар и целия апарат.
И как проклинах Джетеро Хелър! Заради него щеше да се провали абсолютно всичко, което замисляхме… което Ломбар замисляше. Не виждах никакъв изход. Никакъв!
Глава осма
Когато помощниците обясниха на лордовете истинския смисъл на направените от капитан Роук изводи и всеки в онази обширна бляскава зала осъзна, че целият График за нахлуването е застрашен, ужас и объркване забушуваха в мозъците им като надигаща се буря.
Ломбар свирепо бутна с лакът Ендоу и старецът си пое дъх, за да кресне гръмко в настаналата врява:
— Би ли ни казал капитанът, дали бойният инженер е съобщил още нещо в отчета си? — Ендоу се свлече в креслото, изтощен от усилието, а придружителят веднага попи устните му с кърпичка.
Отговорът можеше да се окаже много важен, затова шумотевицата стихна постепенно. Роук огледа своите документи и прехвърли няколко листа. Без да вдига очи към залата, каза: