Хари Потър и философският камък
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Harry Potter #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Теодора Джебарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Хари Потър и философският камък». Краткое содержание книги:
— Би ти харесало?
— Още като дете ми се искаше да имам… Ето, вече стигнахме.
Бяха пристигнали на гарата. След пет минути щеше да тръгне влак за Лондон. Хагрид, който не разпознаваше „мъгълските пари“, както ги наричаше, даде банкнотите на Хари да купи билети.
Във влака хората ги зяпаха още повече от когато и да било. Хагрид заемаше две места и плетеше нещо, което приличаше на жълтъковожълта циркова палатка.
— Носиш ли си писмото, Хари? — попита той, докато броеше бримки.
Хари извади пергаментовия плик от джоба си.
— Добре — каза Хагрид. — Там има списък на ’сичко, дето ще ти трябва.
Хари разгъна един втори лист, който не беше забелязал предишната вечер, и зачете:
Униформа
Първокурсниците ще имат нужда от:
1. Три комплекта обикновени работни дълги одежди (черни)
2. Една обикновена островърха шапка (черна) за през деня
3. Един чифт защитни ръкавици (змейска кожа или друга подобна)
4. Една зимна мантия (черна със сребърни закопчалки)
Нека да се има предвид, че на всички дрехи трябва да са зашити платнени етикети с името на учениците.
Комплект книги
Всички ученици трябва да разполагат с по един екземпляр от следните книги:
Класически заклинания (за първи курс) от Миранда Гошоук
История на магията от Батилда Багшот
Магическа теория от Ейдълбърт Уофлинг
Ръководство по трансфигурация за начинаещи от Емерик Суич
Хиляда магически билки и плесени от Филида Спора
Магически разтвори и отвари от Арсениус Джигър
Фантастични животни и къде да ги намерим от Нют Скамандър
Тъмните сили: Ръководство за себеопазване от Куентин Тримбъл
Други принадлежности
Една магическа пръчка
Един котел (оловен, стандартен размер №2)
Един комплект обикновени или кристални стъкленици
Един телескоп
Един комплект месингови везни
Учениците могат също така да си донесат една сова ИЛИ една котка, ИЛИ една жаба.
НАПОМНЯМЕ НА РОДИТЕЛИТЕ, ЧЕ НА ПЪРВОКУРСНИЦИТЕ НЕ Е РАЗРЕШЕНО ДА ИМАТ СОБСТВЕНИ МЕТЛИ!
— Възможно ли е да купим всичко това в Лондон? — зачуди се Хари на глас.
— Ако знаеш къде да отидеш — отговори Хагрид.
Хари никога не беше ходил в Лондон. А Хагрид — въпреки че явно знаеше къде отива — очевидно не бе свикнал да стига дотам по обикновения начин. Заседна в билетната бариера в метрото и се оплакваше на висок глас, че седалките били прекалено малки, а влаковете — твърде бавни.
— Просто не разбирам как мъгълите се справят без магия — каза, докато се изкачваха по един развален ескалатор, който водеше към оживена широка улица с магазини от двете страни.
Хагрид беше толкова грамаден, че лесно си проправяше път през навалицата. Хари пък трябваше само да се придържа близо зад него. Минаваха покрай книжарници, музикални магазини, ресторанти за хамбургери и кина, но не и покрай нещо, което да има вид на магазин за магически пръчки. Това беше просто обикновена улица с гъмжило от обикновени хора. Наистина ли беше възможно на километри под тях да са погребани камари магьосническо злато? Наистина ли имаше магазини, където се продават метли и книги със заклинания? Дали това не беше някаква огромна шега, съчинена от семейство Дърсли? Ако Хари не знаеше, че семейство Дърсли нямат никакво чувство за хумор, би могъл да си помисли подобно нещо. Но някакси — въпреки че всичко, което Хагрид му бе казал, звучеше невероятно — момчето неволно му се доверяваше.
— Ето го — каза Хагрид и спря. — „Продънения котел“. Известно заведение.
Оказа се малка кръчма със занемарен вид. Ако Хагрид не му я беше показал, Хари нямаше да я забележи. Забързаните хора не я и поглеждаха. Очите им се плъзгаха от голямата книжарница от едната страна на кръчмата към магазина за плочи от другата, сякаш изобщо не виждаха „Продънения котел“. Всъщност Хари изпитваше крайно странното чувство, че само той и Хагрид можеха да го видят. Още не бе успял да спомене това, и Хагрид вече го въведе вътре.
За известно заведение то бе много мрачно и мизерно. Няколко стари жени седяха в единия ъгъл и пиеха шери от мънички чашки. Една от тях пушеше дълга лула. Дребен мъж с цилиндър говореше със стария барман — съвсем плешив и с вид на захаросан орех. Когато пристъпиха навътре, тихото жужене на разговорите секна. Изглежда всички познаваха Хагрид — махаха му с ръце и се усмихваха, а барманът посегна към една чаша и каза: