Хари Потър и философският камък
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Harry Potter #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Теодора Джебарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Хари Потър и философският камък». Краткое содержание книги:
Нещо много болезнено ставаше в душата на Хари. Когато Хагрид завърши своя разказ, момчето отново видя ослепителното лумване на зелена светлина, и то по-ясно, отколкото си го беше спомнял преди, и — за пръв път в живота — си спомни нещо друго — един гръмък, студен, жесток смях.
Хагрид го наблюдаваше тъжно.
— Самият аз те извадих от разрушената къща по заповед на Дъмбълдор. Донесох те при тая паплач…
— Само щуротии! — каза вуйчо Върнън.
Хари подскочи — почти беше забравил, че семейство Дърсли са там. Вуйчо Върнън явно беше възвърнал смелостта си. Гледаше яростно Хагрид със свити пестници.
— Слушай какво, момче — изръмжа той. — Приемам, че у теб има нещо странно, навярно не е нищо, което не би излекувал един хубав пердах… а колкото до всичко това за твоите родители… Е, не може да се отрече, че бяха вещери, и според мен е по-добре, че светът се е отървал от тях… Получиха си, каквото заслужаваха, след като се забъркаха с всичките тия магьоснически типове… Точно както очаквах — винаги съм знаел, че ще завършат зле…
Но в този миг Хагрид скочи от канапето и извади от вътрешността на палтото си разнебитен розов чадър. Насочи го към вуйчо Върнън като меч и каза:
— Предупреждавам те, Дърсли… предупреждавам те… още една дума и…
При заплахата да бъде намушкан от брадатия великан с върха на чадъра храбростта на вуйчо Върнън отново се изпари. Той се прилепи до стената и млъкна.
— Ха тъй — каза Хагрид, като дишаше тежко и седна отново на канапето, което този път се огъна до пода.
Междувременно Хари все още искаше да задава въпроси, стотици въпроси.
— Но какво стана с Вол… извинявай… искам да кажа с Ти-знаеш-кого?
— Добър въпрос, Хари. Изчезна. Изпари се. Същата нощ, като се опита да те убие. Това те прави още по-прочут. И то е най-голямата загадка, разбираш ли… Той ставаше все по-могъщ… ’Що му трябваше да се маха? Някои твърдят, че е умрял. Дивотии, по мое мнение. Не знам дали у него беше останала достатъчно човещина, че да умре. Други казват, че все още е някъде и сякаш чака да му дойде времето, ама аз не го вярвам. Хора, дето бяха на негова страна, се върнаха на нашата. Някои като че излизаха от транс. Не вярвам да можеха да го сторят, ако той смята да се върне… Повечето от нас мислят, че той все още е някъде, но е загубил способностите си. Че е прекалено слаб, за да продължи. Защото нещо у теб го е пречупило, Хари. Онази нощ е станало нещо, дето той не е предвидил… Аз не знам какво е било, никой не знае… обаче нещо у теб го е разгромило яко!
Хагрид погледна Хари и очите му излъчваха топлота и уважение, но вместо да почувства задоволство и гордост, Хари беше съвсем сигурен, че е станала ужасна грешка. Магьосник? Той? Можеше ли да бъде? Бе прекарал живота си, бит от Дъдли и хокан от леля Петуния и вуйчо Върнън. Ако наистина беше вълшебник, защо те не се бяха превръщали в пъпчиви жаби, колкото пъти се опитваха да го заключат в неговия килер? Ако той навремето беше победил най-могъщия вещер в света, как така Дъдли винаги можеше да го рита насам-натам като футболна топка?
— Хагрид — каза той тихо, — според мен трябва да си сгрешил. Не вярвам, че може да съм вълшебник.
За негова изненада Хагрид се изсмя.
— Не си вълшебник, а? Никога ли не си правил така, че да се случват разни неща, когато си бил изплашен или ядосан?
Хари се загледа в огъня. Всъщност като си помисли… всички странни неща, които караха леля му и вуйчо му да беснеят срещу него, бяха ставали, когато той, Хари, беше разтревожен или уплашен. Подгонен от бандата на Дъдли, той някак се измъкваше извън техния обсег… В ужас да отиде на училище със смешно подстриганата си коса бе успял да я накара да порасне… А последния път, когато Дъдли го блъсна, не си ли беше отмъстил, без дори да го съзнава? Не беше ли насъскал боата удушвач срещу него?
Хари погледна с усмивка пак към Хагрид и видя, че той направо сияе.
— Ясно? — каза Хагрид. — Хари Потър не бил вълшебник!… Ще видиш, че ще се прославиш в „Хогуортс“.
Но вуйчо Върнън нямаше да отстъпи без борба.
— Нали ви казах, че Хари няма да ходи там! — процеди той. — Ще отиде в средното училище „Стоунуол“ и ще бъде благодарен. Прочетох онези писма — ще му трябват книги за заклинания и магически пръчки, и…