Хари Потър и философският камък
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Harry Potter #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Теодора Джебарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Хари Потър и философският камък». Краткое содержание книги:
— Ако иска да иде, един голям мъгъл като теб няма да го спре — изръмжа Хагрид. — Ще спираш ти сина на Лили и Джеймс Потър да иде в „Хогуортс“! Ти да не си луд, бе? Той е записан в него, откакто се е родил. Ще иде в най-доброто училище за магия и вълшебство. След седем години там няма да познае себе си. Вече ще бъде с хлапета от неговия си свят и ще се учи при най-добрия директор, когото училището „Хогуортс“ някога е имало — Албус Дъмбъл…
— НЯМА ДА ПЛАЩАМ НА НЯКАКЪВ СИ СМАХНАТ СТАР ГЛУПАК ДА ГО УЧИ НА МАГЬОСНИЧЕСКИ НОМЕРА! — кресна вуйчо Върнън.
Обаче този път прекали. Хагрид грабна чадъра и го развъртя над главата си.
— НИКОГА — гръмна гласът му — …НЕ ОБИЖДАЙ… АЛБУС… ДЪМБЪЛДОР… ПРЕД… МЕН!
Като изсвистя във въздуха, чадърът се насочи към Дъдли, последваха мълния от виолетова светлина, пукот като от фишек, остър писък и в следващия миг Дъдли подскачаше на място, хванал с ръце дебелото си седалище, и виеше от болка. Когато братовчед му се обърна с гръб към тях, Хари видя, че през една дупка в панталона му се подава навита като каравай свинска опашка.
Вуйчо Върнън се разкрещя. Повлече леля Петуния и Дъдли в съседната стая, хвърли последен ужасен поглед към Хагрид и затръшна вратата след тих.
Хагрид погледна надолу към чадъра и взе да си приглажда брадата.
— Не трябваше да си изпускам нервите — каза унило, — ама то тъй или иначе не подейства. Смятах да го превърна в прасе, но той и без т’ва толкова прилича на прасе, та не оставаше много да се направи.
После хвърли кос поглед към Хари изпод рунтавите си вежди.
— Ще съм ти благодарен, ако не споменаваш това пред никого в „Хогуортс“. На мен… ъъъ… право да си кажа, не ми е позволено да правя магии. Разрешиха ми да използвам това-онова, колкото да те проследя и да ти предам писмата и разни неща… Затуй — между другото — толкоз исках да ми възложат тая работа…
— Защо не ти е позволено да правиш магии? — попита Хари.
— Ами то… и аз учех в „Хогуортс“, само че… ъъъ… ме изключиха, щом искаш да знаеш истината. На третата година. Счупиха магическата ми пръчка и к’во ли не. Ама Дъмбълдор ме задържа като пазач на дивеча. Голяма работа е тоя Дъмбълдор, брей!
— Защо те изключиха?
— Става късно, пък утре имаме да вършим много работа — каза Хагрид на висок глас. — Трябва да идем в града да ти купим ’сичките книги и останалото. Той свали дебелото си черно палто и го подхвърли на Хари. — Може да се свиеш под туй — каза. — Не обръщай внимание, ако шава малко. Мисля, че в един от джобовете имам две съселчета.
ГЛАВА ПЕТА
УЛИЦА „ДИАГОН-АЛИ“
На другата сутрин Хари се събуди рано. Макар и да долавяше, че е ден, държеше очите си плътно затворени.
— Било е сън — каза си той твърдо. — Сънувах как един великан на име Хагрид, дойде и ми каза, че ще постъпя в училище за магьосници. Като си отворя очите, ще си бъда у дома, в моя килер.
Внезапно прозвуча силно почукване.
— Ето че леля Петуния ми чука на вратата — помисли си Хари и сърцето му се сви. Обаче, все още не си отваряше очите. Какъв хубав сън беше!
Чук-чук-чук!
— Добре де — измърмори Хари — ей сега ще стана.
Надигна се и тежкото палто на Хагрид се свлече от него. Колибата беше изпълнена със слънчева светлина, бурята бе отминала, самият Хагрид спеше на рухналото канапе, а една сова, която държеше вестник в клюна си, чукаше с нокти по прозореца.
Хари скочи на крака толкова щастлив, та имаше чувството, че у него се надува голям балон. Отиде право при прозореца и го отвори. Птицата влетя и пусна вестника върху Хагрид, който не се събуди. След това совата запърха към пода и взе да налита на палтото на Хагрид.
— Не прави така!
Хари размаха ръце, за да пропъди гостенката, но тя ожесточено затрака с клюна към него и продължи да се нахвърля на палтото.
— Хагрид! — извика Хари — Една сова…
— Плати й — смотолеви Хагрид с лице, заровено в канапето.
— Какво?
— Иска да й се плати, задето е доставила вестника. Поразтърси се из джобовете.
Палтото на Хагрид като че ли се състоеше само от джобове — връзки ключове, едри сачми, кълбета връв, ментови бонбони, пакетчета чай… Най-сетне Хари извади шепа странни монети.
— Дай й пет кнута — каза Хагрид сънливо.
— Пет кнута ли?
— Онези малките, бронзовите.
Хари отброи пет малки бронзови парички и совата протегна единия си крак, та да може Хари да ги пъхне в мъничката кожена кесия, вързана на него. После излетя през отворения прозорец.