Хари Потър и философският камък

Хари излезе след Хагрид на скалата. Сега небето се беше изяснило, а морето блестеше под слънцето. Лодката, която вуйчо Върнън бе наел, все още лежеше там, с много вода на дъното след бурята.

— А ти как пристигна тук? — попита Хари, като се оглеждаше да види втора лодка.

— Долетях — каза Хагрид.

— Долетял си?

— Да… Ама ще се върнем с лодката. Не ми е разрешено да използвам магия, когато си с мен.

Седнаха в лодката, а Хари все още се взираше в Хагрид и се опитваше да си го представи как лети.

— И все пак ми се струва срамота да греба — каза Хагрид, като хвърли пак един от своите коси погледи към Хари. — Ако взема да поускоря малко нещата, ще имаш ли нещо против да не го споменаваш в „Хогуортс“?

— Разбира се, че не — отговори Хари, жадувайки да види още магии.

Хагрид извади пак розовия чадър, чукна два пъти по стената на лодката и тя зафуча към сушата.

— Защо човек трябва да е луд, за да се опита да ограби „Гринготс“? — попита Хари.

— Заклинания… магии — отвърна Хагрид, като разгъна вестника си, докато говореше. — Казват, че змейове пазят строго охраняваните трезори. Освен това трябва да намериш пътя… „Гринготс“ се простира на стотици километри под Лондон, разбираш ли? Дълбоко под метрото. Ще умреш от глад, додето се опитваш да излезеш, дори ако си успял да заграбиш нещо.

Хари седеше и обмисляше казаното, докато Хагрид четеше вестника си — „Пророчески вести“. Хари беше научил от вуйчо Върнън, че хората искат да ги оставят на мира, когато си четат вестника, но това се оказа ужасно трудно — никога през живота си не бе имал желание да зададе толкова много въпроси.

— В Министерството на магията пак са оплели конците, както обикновено — промърмори Хагрид, обръщайки страницата.

— И Министерство на магията ли има? — Хари не успя да се сдържи да попита.

— Естествено! — отговори Хагрид. — Искаха да направят Дъмбълдор министър, разбира се, ама той не би напуснал „Хогуортс“ за нищо на света, та старият Корнелиус Фъдж получи поста. Ако някога е имало истински некадърник, това е той. И всяка сутрин обсипва Дъмбълдор със сови, за да иска съвет.

— Но какво върши едно Министерство на магията?

— Ами главната им задача е да крият от мъгълите, че все още има магьосници нашир и надлъж из цялата страна.

— Защо?

— Защо ли? Повярвай ми, Хари, ’сички биха поискали магически решения на проблемите си. Не, по-добре да ни оставят на мира.

В същия миг лодката се блъсна леко в пристанищната стена. Хагрид сгъна вестника си и двамата се изкачиха по каменните стъпала до улицата.

Докато вървяха през малкия град към гарата, минувачите се заглеждаха много в Хагрид. Хари не можеше да ги кори. Не само че беше двойно по-висок от всички останали, но през цялото време великанът сочеше най-обикновени предмети, като броячите по паркингите например, и казваше на висок глас:

— Виждаш ли това, Хари? Какво ли не измислят тия мъгъли, а?

— Хагрид — обади се Хари, леко задъхан, тъй като тичаше, за да не изостане, — наистина ли в „Гринготс“ има змейове?

— Ами така се говори — отвърна Хагрид. — Леле, как би ми харесало да си имам змей!