Моята тайна война (Спомени на съветския разузнавач)

Разликата между Бюли и Брикъндонбъри беше тази, че в Бюли ние действително обучавахме школници. Там например имаше група норвежци, които показваха забележителни способности за диверсионни операции. Така например само след няколкоседмична подготовка по време на едно нощно учение тази група успя в пълен състав да достигне до набелязаната цел на най-горния етаж на една къща в Съндрингъм. Норвежците преминаха през гъста горичка, осеяна със сигнални устройства и капани, поставени от ръководителя на учението, незабелязано прекосиха градината, усърдно патрулирана от инструкторите. Самият аз бях в патрул и можех да се закълна, че никой не е преминал.

В Бюли се учеха и моите стари испански познайници от Брикъндонбъри, на които най-после се удаде възможност да поработят. След първия си разговор с мене те ме нарекоха el comisario politico17. Възможно е това да бяха същите испанци, които моят стар колега Пийтър Кемп срещна на брега на езерото Лох Морар, близо до Ерисейг. В своята поучителна книга „Без знамена и отличителни знаци“ Кемп писа за тях: „Една зловеща тълпа от убийци; и ние не направихме опит да се присъединим към тях“18 (забележителен случай на интуитивно съждение). Лично аз смятам, че след като почти цяла година бяха разигравани от британското правителство, те бяха и правото си да убият всеки, който носеше униформата на английски офицер. Но те проявиха сдържажаност.

С чувство на тъга си спомням за групата холандци, конто бяха включени в първия курс на школата. След една неуспешна операция много от тях скоро бяха изпратени на явна смърт. Бившият офицер от абвера Гискес описва как немците заловили в Холандия един радист на УСО и го заставили да поддържа радиовръзка с Англия. В резултат на това холандците група след група попадаха в ръцете на немците. При извършеното по-късно разследване, струва ми се, бе установено, че заловеният радист успял да предаде на центъра сигнал, че е попаднал в германски ръце. Но в центъра или неправилно са разшифровали съобщението, или просто не са му обърнали внимание.

Скоро след откриването на школата Алберто Тарчиани и неговите приятели изпратиха при нас група италиански антифашисти, завербувани в лагерите за италиански военнопленници в Индия. На тях не им провървя с английския офицер, който отговаряше за тях. Той отлично владееше италиански език и спадаше към ония грубияни, които обичат да подвикват на подчинените си. Без да го съжалявам, понякога си мислех, че той рано или късно ще получи един стилет в ребрата. В Бюли се учеха и двама французи. Те имаха възложена някаква специална задача, която старателно пазеха в тайна. Единият беше с леви, а другият с десни убеждения, но и двамата изпитваха остра ненавист към Виши. Проявиха се като най-добрите ми ученици и само след две седмици обучение изготвяха превъзходни позиви. Споменавам за тях, понеже бяха едва ли не единствените школници, които проявяваха някакъв интерес към политиката и политическата пропаганда. Останалите, явно, бяха подходящ материал за УСО — храбри, поддаващи се на обработка, готови да изпълнят всичко, което им се заповяда, без да се тревожат за бъдещето на Европа.