Безсмъртие в смъртта
- Автор: Робертс Нора
- Серия: „В смъртта“ #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Безсмъртие в смъртта». Краткое содержание книги:
— Остани там. Не докосвай нищо! Разбра ли? Не пипай нищо и не пускай никого. Веднага идвам. Чуваш ли, Мейвис?
— Да, да. Добре. Побързай. Ужасно е.
— Идвам незабавно. — Когато се обърна, Рурк беше станал и се обличаше.
— Ще те придружа.
Ив дори не се опита да възрази. Само след пет минути колата им се носеше в непрогледния мрак. Постепенно тъмните, пусти улици отстъпиха място на широките булеварди в центъра на града, където денонощно се тълпяха туристи и където огромните рекламни видео стени предлагаха безчет удоволствия и безброй стоки. Преминаха през Вилидж и видяха, че уличните кафенета са претъпкани с хора, които отпиваха от мънички чаши. Най-сетне се озоваха в тихия художнически квартал.
Рурк шофираше мълчаливо, само няколко пъти поиска указания за посоката. Ив му беше благодарна, тъй като в момента не й беше до разговори. Не можеше да забрави пребледнялото, изкривеното от ужас лице на Мейвис. Но още по-страшна бе гледката на треперещата й, окървавена ръка.
В каньоните, заобикалящи града, фучеше силен вятър, който предвещаваше буря. Силният му порив накара Ив да се олюлее, когато изскочи от колата преди Рурк да е спрял. Младата жена се втурна към входа на сградата и нетърпеливо отблъсна охранителната камера.
— Мейвис, аз съм, Далас! Мейвис, по дяволите! — Беше толкова разтревожена, че й бяха необходими цели десет секунди да осъзнае, че камерата е счупена.
Двамата с Рурк влязоха в неохраняваната сграда и се изкачиха с асансьора до третия етаж. Когато влязоха в ателието, най-големите опасения на Ив се сбъднаха. При предишното й посещение в помещението цареше артистичен хаос, който действаше някак си ободряващо. Сега гледката беше кошмарна. Навсякъде се въргаляха накъсани ивици плат, масите бяха преобърнати, а всичко, което се е намирало върху тях беше разпиляно и счупено. Стените и копринените материи бяха изпръскани с кръв, сякаш немирно дете беше рисувало с пръсти върху тях.
— Не докосвай нищо — машинално предупреди Ив. — Мейвис, къде си? — Направи няколко крачки и замръзна на мястото си, когато развяващата се от вятъра завеса от блестяща тъкан се повдигна. Мейвис излезе иззад нея и се олюля.
— Далас! Слава богу, че дойде!
— Няма нищо. Успокой се. — Докато говореше, Ив успя да я огледа и изпита огромно облекчение. Макар ръцете и дрехите на Мейвис да бяха изпръскани с кръв, тя не беше ранена. — Какво ти е?
— Вие ми се свят и ми се повдига.
— Накарай я да седне, Ив. — Рурк хвана Мейвис за ръката и я поведе към най-близкия стол. — Ела, миличка, седни. Браво, послушно момиче. Изпаднала е в шок, Ив. Донеси някакво одеяло. Облегни главата си назад, Мейвис. Точно така. Затвори очи и дишай дълбоко.
— Студено ми е.
— Знам. — Той се наведе, вдигна парче коприна и я загърна с него. — Дишай дълбоко, Мейвис. — Вдигна поглед към Ив и прошепна: — Има нужда от лекар.
— Не мога да повикам линейка преди да разбера какво се е случило. Погрижи се за нея. — Изпълнена с ужасни предчувствия, тя повдигна завесата.
Жената беше умряла мъчително. Ив я разпозна единствено по разкошните, червеникави къдрици. Изумително красивото й лице беше смазано до неузнаваемост от жестоки и многобройни удари.
Оръжието беше небрежно захвърлено встрани. Сребърен бастун, какъвто носят хора, които обичат да маниерничат. Беше дебел около три сантиметра, а дръжката му бе оформена като глава на озъбен вълк. Целият беше покрит с кръв.
Само преди два дни Ив го беше видяла подпрян в ъгъла на ателието.
Макар да бе очевидно, че Пандора е мъртва, все пак провери пулса й. Сетне предпазливо отстъпи от мъртвата, за да не унищожи някакви веществени доказателства.
— Господи! — промълви Рурк зад нея и постави ръце на раменете й. — Какво ще правиш?
— Каквото съм длъжна. Сигурна съм, че Мейвис е невинна.
— Безсъмнено. Сега си й най-необходима, Ив. Като приятелка и като полицай.
— Зная.
— Няма да ти е лесно да съчетаеш двете функции.
— Най-добре да се залавям за работа. — Тя се доближи до Мейвис, чието лице беше като от размекнат восък. Синината и кървавите драскотини се открояваха върху мъртвешки бледата й кожа. Ив приклекна и притисна ледените ръце на приятелката си между дланите си. — Трябва да ми разкажеш абсолютно всичко. Не бързай, припомни си дори най-малките подробности.
— Тя беше неподвижна. Видях кръвта и обезобразеното й лице. И тя… тя не помръдваше.
— Мейвис! — Ив силно стисна ръцете й. — Погледни ме. Разкажи ми какво се случи, като започнеш от момента, когато си се озовала тук.
— Дойдох… исках… да поговоря с Леонардо. — Тя потръпна и машинално придърпа копринената наметка с окървавените си пръсти. — Разбрах, че когато за последен път се отбил в клуба, направо не бил на себе си. Дори заплашил човека от охраната, което е съвсем нетипично за Леонардо. Не исках да си съсипе кариерата, затова реших да поговоря с него. Когато се озовах пред сградата, забелязах, че камерата на входната врата е счупена и се качих направо. Вратата не беше заключена, но не се учудих, тъй като понякога Леонардо забравя да я… — Гласът й пресекна и погледът й се зарея.