Безсмъртие в смъртта
- Автор: Робертс Нора
- Серия: „В смъртта“ #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Безсмъртие в смъртта». Краткое содержание книги:
— Мейвис, Леонардо беше ли тук?
— Леонардо ли? — Тя огледа помещението така, сякаш го виждаше за пръв път. — Не, струва ми се, че го нямаше. Извиках, защото видях бъркотията, преобърнатите маси… Никой не ми отговори. После съзрях кръвта. Толкова много кръв! Изплаших се, Далас. Помислих си, че Леонардо се е самоубил, изтичах зад завесата и… видях Пандора. Като в просъница се приближих до нея, в един миг осъзнах, че коленича до мъртвата и се опитвам да изкрещя. Ала от гърлото ми не излизаше нито звук. Неистово пищях, но само във въображението си. После… усетих как някой ме удари. Мисля, че… — Тя машинално докосна тила си. — Ох, боли! Мислех си, че съм сънувала кошмар. Но когато дойдох на себе си, мъртвата лежеше там в локва кръв. Тогава ти се обадих.
— Докосна ли я, Мейвис? Докосна ли нещо тук?
— Не си спомням. Мисля, че не съм.
— Кой те подреди така?
— Пандора.
Ив усети как сърцето й се свива от страх.
— Скъпа, каза ми, че е била мъртва, когато си дошла в ателието.
— Това се случи по-рано, когато отидох в дома й.
Ив предпазливо си пое въздух. Чувстваше огромна тежест в стомаха.
— Снощи си била в дома й, така ли? В колко часа?
— Не си спомням с абсолютна точност. Трябва да е било около единайсет. Исках да й съобщя, че се отказвам от Леонардо и да я накарам да обещае, че няма да съсипе кариерата му.
— И сте се сбили?
— Тя беше друсана. Имаше гости, пред които се държа отвратително и ме нарече какво ли не. Разбира се, не й останах длъжна. Сборичкахме се, Пандора ме удари и заби ноктите си в лицето ми. — Мейвис повдигна косата си и показа раните по шията си. — Двамина от гостите ни разтърваха и побързах да си тръгна.
— Къде отиде?
— В няколко бара. — Тя се поусмихна. — По-точно — в много барове. Бях изпълнена със самосъжаление, не можех да се задържа на едно място. После ми хрумна да поговоря с Леонардо.
— Кога дойде тук? Забеляза ли колко е часът?
— Не, знам, че беше много, много късно. Три-четири след полунощ.
— Имаш ли представа къде е Леонардо?
— Не. Исках да го видя, но вместо него открих онзи труп… Какво ще се случи с мен?
— Не бой се, ще се погрижа за всичко. Налага се да се обадя в полицията. Мейвис. Всяко забавяне може да се изтълкува зле и да се окаже фатално. Ще напиша официален рапорт и ще те разпитам в управлението.
— В управлението? Нима мислиш, че съм я…
— Не, разбира се — отривисто отвърна Ив, опитвайки да прикрие страховете си. — Но трябва да се подчиним на процедурата и то възможно най-бързо. Остави всичко на мен и не се притеснявай. Съгласна ли си?
— В момента съм напълно безчувствена.
— Стой спокойно, докато задвижа нещата. Опитай да си спомниш абсолютно всички подробности. С кого си разговаряла снощи, къде си била, кого си видяла. След малко отново ще ми разкажеш какво си правила.
— Далас — Мейвис потръпна и се облегна назад на стола си, — Леонардо никога не би убил когото и да било.
— Не се тревожи за нищо, вземам нещата в свои ръце — повтори Ив. Погледна към Рурк, който мигновено разбра какво се иска от него и седна до певицата. Ив извади комуникатора си, обърна се и изрече:
— Тук Далас. Извършено е убийство.
В живота си Ив беше имала доста трудни моменти. По време на службата в полицията се беше сблъсквала с безчет кошмарни гледки и факти. Ала никога не се бе чувствала толкова зле, както сега, когато й се налагаше да арестува Мейвис и да я подложи на официален разпит. Опита се да забави неизбежното, като я попита:
— Как се чувстваш? Ако ти е зле, ще отложим разпита.
— Нищо ми няма. Лекарят ми даде успокоително. — Докосна подутината на тила си и добави: — Чувствам се изтръпнала. Сложиха ми и някаква инжекция, която ми помогна да се съсредоточа.
Ив внимателно се вгледа в очите на приятелката си. Всичко изглеждаше нормално, певицата вече не беше смъртно бледа, но това не успокои страховете на Ив.
— Слушай, няма да е зле ден-два да останеш в болница.
— Разбирам, че се стремиш да отложиш разпита, но предпочитам да го проведеш колкото е възможно по-скоро. Ами Леонардо? — Тя с мъка преглътна. — Открихте ли къде е Леонардо?