Безсмъртие в смъртта

— Всеки, който разполага с достатъчно пари, може да бъде подмладен.

— Временно — поправи я Рурк. — Процедурата трябва да се извършва непрекъснато през определен интервал от време. Биологичното олющване на кожата и инжекциите, спиращи процеса на стареене, са скъпи, отнемат много време и са неприятни. Освен това стандартните методи на лечение не предлагат допълнителните примамки на това непознато средство.

— Каквото и да е то, прави продукта по-смъртоносен. Или, както отбеляза преди малко — по-доходен.

— Нали имаш праха — подсети я Рурк.

— Надявам се, че това, което открихме сега, ще накара момчетата от лабораторията да се поразмърдат. Ала все пак ще отнеме време, с каквото изобщо не разполагам.

— Възможно ли е да получа малко от веществото? — Рурк се обърна и се усмихна. — Не подценявам полицейските лаборатории, лейтенант, но моите са малко по-модерни.

— Но това е веществено доказателство.

Той само повдигна вежди.

— Знаеш ли колко правила наруших само с факта, че ти разреших да анализираш формулата? — Тя въздъхна, като си припомни обезобразеното лице на Бумър и жестоко счупената му ръка. — По дяволите! Ще опитам.

— Прекрасно. Изключи се — нареди той на компютъра, след като отново се обърна към младата жена:

— А сега ще си легнеш ли?

— Ще дремна няколко часа. — Ив усети как отново я обзема безкрайна умора и го прегърна през шията. — Ще ме завиеш ли отново?

— Дадено. — Той я повдигна така, че бедрата й го обгърнаха. — Но ми обещай, че този път няма да мръднеш от леглото.

— Знаеш ли, сърцето ми започва да бие по-силно, когато се държиш като мой повелител.

— Почакай, докато те сложа в леглото. Тогава ще затупти още по-лудешки.

Ив се засмя, отпусна глава върху рамото му и заспа още докато асансьорът слизаше към другото ниво на сградата.