Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Исторические приключения » Ричард Лъвското сърце [bg]
Ричард Лъвското сърце [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Ричард Лъвското сърце [bg]

Электронная книга - «Ричард Лъвското сърце [bg]». Краткое содержание книги:

Ричард Лъвското сърце [bg]
1 ... 14 15 16 17 18 19 20 21 22 ... 105
Перейти на страницу:

— А, така ли? — възкликна Ричард. У него веднага се възпламени честолюбието, дало нова насока на трескавата му мисъл. — Значи съюзниците побързаха да ме забравят, преди още да съм изпил предсмъртното причастие? Смятат ме вече за умрял, нали? Е, да, те са прави… А кого искат да изберат за вожд на християнската войска?

— Ако се вземе предвид титлата и положението, званието трябва да принадлежи на френския крал — отвърна де Уо.

— Ама че вожд, няма що! — рече с нова ярост кралят. — Филип, кралят на Франция и Навара, Негово християнско величество! Гръмки думи! Да не забравяме едно нещо обаче — че вместо да каже „напред“, има опасност да произнесе „назад“ и вместо срещу Йерусалим да поведе войската към Париж. Бива го да върти политика и сега сигурно е забелязал, че има доста повече сметка да граби съюзниците си и да отнема владенията на васалите си, вместо да се бие срещу турците за освобождаването на гроба Господен.

— Може пък да изберат австрийския ерцхерцог — изрази предположение де Уо.

— Как — него?! Само защото е висок и дебел като тебе, Томас, и е също толкова тъп? Впрочем разликата е, че не е смел като теб и не държи на думата си. Уверявам те, в тази австрийска грамада няма капчица мъжество. Дума да не става! Какъв вожд може да бъде той, за да води рицарите към славни подвизи? По-добре да си пие рейнското вино заедно със своите войскари. Може би в християнския стан ще се намерят други рицари, по-достойни от Ричард Английски да водят войската, но…

Войнственият крал се надигна в постелята и хвърли завивката. Очите му святкаха като пред голяма битка.

— Ако някой достоен рицар забие знамето с кръста в Йерусалимския храм, докато аз лежа в постелята, без да мога да участвам в благородното начинание, той трябва да приеме от мен извикването на дуел, стига само отново да мога да държа копието в ръка. Ще го извикам на дуел, защото е помрачил славата ми и преди мен е достигнал целта, която аз преследвах. Но я чуй, какви са тези тръби, които се чуват в далечината?

— Сигурно са тръбите на крал Филип — отвърна англичанинът.

— Оглушал си, Томас — възрази кралят, като се мъчеше да стане. — Нима не различаваш този нестроен шум и тътен? Кълна се в небето, в стана ни са дошли турците — чувам войнствените им викове.

Той за втори път се помъчи да стане от леглото, но де Уо заедно с неколцина слуги с огромни усилия успя отново да го намести в него.

— Долен изменник си ти, де Уо — кресна ядосано кралят, принуден да отстъпи пред силата им и отново да легне. Ричард се бе изморил от боричкането и говореше задъхано, на пресекулки. О, само да имах… О, да имах сили… да ти строша главата с моята бойна секира!

— Много щях да се радвам, ако имахте сили за такова нещо, мой господарю — каза де Уо. — За християнските народи щеше да е много хубаво Томас Мултън да умре, но пък Ричард Лъвското сърце да възвърне силите си.

— Извини своя господар заради нетърпеливостта му, мой добри, честни приятелю — промълви Ричард и протегна ръка, която баронът почтително целуна. — Укорява те проклетата ми треска, а не твоят господар, който те обича. Моля те, излез и ми кажи сетне какви чужденци са се появили в нашия стан. Зная, че тази музика не е присъща на християнските владетели.

Де Уо излезе от шатрата, за да изпълни заповедта. Реши да не се бави вън и преди да напусне шатрата, строго нареди на слугите и пажовете с удвоено внимание да наблюдават господаря си, в противен случай ги чака най-строго наказание. Това още повече усили страха, който те изпитваха при изпълнението на дълга си, защото се страхуваха от лорд Джилсланд не по-малко, отколкото от яростния си крал.

Седма глава

Всеки път, като се срещнат англичани и шотландци сред скали и сред усои в безлюдната страна, цялата земя потъва в кръв на воини сурови, сякаш от небето пада страшен, тежък ален дъжд.
„Битката при Отърбърн“

Към кръстоносците се присъедини и чудесният шотландски отряд, който естествено се сражаваше под предводителството на английския крал. Повечето от тях, както и хората на Ричард, бяха англосакси, говореха на същите езици, имаха освен шотландските си и английски владения и мнозина бяха свързани с английските родове. През времето, за което говорим, войните между шотландци и англичани, макар и чести и кръвопролитни, се водеха още според правилата на справедливостта и противниците неведнъж проявяваха едни към други учтивост и уважение, каквито вдъхва откровеният и благороден враг. Всичко това намаляваше и смекчаваше ужасите на войната. Затова в мирна обстановка, особено когато двете нации вземаха участие в общо начинание, осветено от религиозните им убеждения, двете страни често се сражаваха рамо до рамо и националното им съперничество само увеличаваше усърдието и удвояваше усилията им в борбата срещу общия враг.

1 ... 14 15 16 17 18 19 20 21 22 ... 105
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)