Ричард Лъвското сърце [bg]
- Автор: Скотт Вальтер
- Серия: tales of the crusaders #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мирослава Донева
- Жанр: Исторические приключения
Электронная книга - «Ричард Лъвското сърце [bg]». Краткое содержание книги:
— А, така ли? — възкликна Ричард. У него веднага се възпламени честолюбието, дало нова насока на трескавата му мисъл. — Значи съюзниците побързаха да ме забравят, преди още да съм изпил предсмъртното причастие? Смятат ме вече за умрял, нали? Е, да, те са прави… А кого искат да изберат за вожд на християнската войска?
— Ако се вземе предвид титлата и положението, званието трябва да принадлежи на френския крал — отвърна де Уо.
— Ама че вожд, няма що! — рече с нова ярост кралят. — Филип, кралят на Франция и Навара, Негово християнско величество! Гръмки думи! Да не забравяме едно нещо обаче — че вместо да каже „напред“, има опасност да произнесе „назад“ и вместо срещу Йерусалим да поведе войската към Париж. Бива го да върти политика и сега сигурно е забелязал, че има доста повече сметка да граби съюзниците си и да отнема владенията на васалите си, вместо да се бие срещу турците за освобождаването на гроба Господен.
— Може пък да изберат австрийския ерцхерцог — изрази предположение де Уо.
— Как — него?! Само защото е висок и дебел като тебе, Томас, и е също толкова тъп? Впрочем разликата е, че не е смел като теб и не държи на думата си. Уверявам те, в тази австрийска грамада няма капчица мъжество. Дума да не става! Какъв вожд може да бъде той, за да води рицарите към славни подвизи? По-добре да си пие рейнското вино заедно със своите войскари. Може би в християнския стан ще се намерят други рицари, по-достойни от Ричард Английски да водят войската, но…
Войнственият крал се надигна в постелята и хвърли завивката. Очите му святкаха като пред голяма битка.
— Ако някой достоен рицар забие знамето с кръста в Йерусалимския храм, докато аз лежа в постелята, без да мога да участвам в благородното начинание, той трябва да приеме от мен извикването на дуел, стига само отново да мога да държа копието в ръка. Ще го извикам на дуел, защото е помрачил славата ми и преди мен е достигнал целта, която аз преследвах. Но я чуй, какви са тези тръби, които се чуват в далечината?
— Сигурно са тръбите на крал Филип — отвърна англичанинът.
— Оглушал си, Томас — възрази кралят, като се мъчеше да стане. — Нима не различаваш този нестроен шум и тътен? Кълна се в небето, в стана ни са дошли турците — чувам войнствените им викове.
Той за втори път се помъчи да стане от леглото, но де Уо заедно с неколцина слуги с огромни усилия успя отново да го намести в него.
— Долен изменник си ти, де Уо — кресна ядосано кралят, принуден да отстъпи пред силата им и отново да легне. Ричард се бе изморил от боричкането и говореше задъхано, на пресекулки. О, само да имах… О, да имах сили… да ти строша главата с моята бойна секира!
— Много щях да се радвам, ако имахте сили за такова нещо, мой господарю — каза де Уо. — За християнските народи щеше да е много хубаво Томас Мултън да умре, но пък Ричард Лъвското сърце да възвърне силите си.
— Извини своя господар заради нетърпеливостта му, мой добри, честни приятелю — промълви Ричард и протегна ръка, която баронът почтително целуна. — Укорява те проклетата ми треска, а не твоят господар, който те обича. Моля те, излез и ми кажи сетне какви чужденци са се появили в нашия стан. Зная, че тази музика не е присъща на християнските владетели.
Де Уо излезе от шатрата, за да изпълни заповедта. Реши да не се бави вън и преди да напусне шатрата, строго нареди на слугите и пажовете с удвоено внимание да наблюдават господаря си, в противен случай ги чака най-строго наказание. Това още повече усили страха, който те изпитваха при изпълнението на дълга си, защото се страхуваха от лорд Джилсланд не по-малко, отколкото от яростния си крал.
Седма глава