Ричард Лъвското сърце [bg]

Шотландските рицари и барони естествено забелязваха неговото презрение и не го оставяха без отговор. В края на краищата започнаха да смятат де Уо за заклет и решителен враг на нацията им, а всъщност той просто я недолюбваше и съвсем малко презираше. Хората, които го познаваха отблизо, твърдяха, че макар да не проявява спрямо шотландците евангелско милосърдие, което прощава обидите и съди леко, той не е лишен от друга добродетел — от добротата, която помага на ближния в нужда. Богатството на Томас Джилсланд му даваше възможност щедро да раздава храни и лекарствени средства, при което и едното, и другото по някакви неизвестни пътища стигаха и до стана на шотландците. Тази мрачна благотворителност следваше принципа, че за човека е най-важен приятелят, а на второ място — врагът; всички междинни отношения са дотолкова без значение, че не заслужават дори да се мисли за тях.

Щом се отдалечи на няколко крачки от кралската шатра, де Уо наостри уши: убеди се, че острият слух на Ричард не го е измамил. Шумът, който стигаше до ушите му, идваше от тръби, рогове и барабани на сарацините. В края на алеята, очертана от шатрите, в широк кръг шатрата на Ричард, бе се събрала тълпа от войници, обградили мястото, откъдето се чуваше музиката. Това бе почти в центъра на военния стан. С дълбока почуда де Уо забеляза, че сред шлемовете на кръстоносците от всякакви нации се виждаха бели чалми и високи копия, а сред тях и огромните грозни муцуни на бързоногите камили-дромадери, зяпнали изотгоре многобройната тълпа.

Тази гледка беше странна и изненадваше, още повече, че според установения обичай знамената на примирието се намираха в определено място извън военния лагер, при което дори бързоходците, изпращани от врага, нямаха право да преминават през определената разделителна линия. Баронът неволно се извърна, сякаш диреше човек, който да му обясни причината за това ново опасно явление.

Насреща му вървеше някакъв човек. Ако се съдеше по важната и горда походка, де Уо прецени, че към него се задава испанец или шотландец.

— Да, шотландец е — промърмори де Уо на себе си. — Това е рицарят на Спящия леопард. Добре се бие като за човек от неговата страна.

Понеже не искаше да удостои шотландеца дори с мимолетния си въпрос, той понечи да мине покрай сър Кенет с мрачния и недоволен израз на лицето си, който сякаш казваше: „Познавам те, но не искам да говоря с теб“, обаче северният рицар осуети това му намерение. Кенет отиде право при де Уо и с изтънчена учтивост произнесе:

— Лорд де Уо от Джилсланд, възложено ми е да разговарям с вас.

— Нима! — изрече английският барон. — С мен ли? Хайде, казвай, каквото искаш, но по-бързо. Тръгнал съм да изпълня поръчение на краля.