Морският ястреб
- Автор: Сабатини Рафаэль
- Язык: болгарский
- Переводчик: Сидер Флорин
- Жанр: Морские приключения
Электронная книга - «Морският ястреб». Краткое содержание книги:
Лайонел почти не яде. Беше жаден и би могъл да изпие всичкия пунш, но сър Оливър го възпря и не му даде нищо освен вода, за да го предпази от треска. Твърде скромната им вечеря — понеже и двамата нямаха охота — протече в мълчание. Накрая сър Оливър се изправи и с бавни, тежки стъпки, които подсказваха какво е настроението му, се приближи към огнището. Той хвърли още няколко дървета в огъня и взе от високата полица лулата си и оловено гърненце с тютюн. После замислено натъпка лулата, хвана с къса желязна маша парченце жар и го поднесе към тютюна.
Тогава се върна при масата, застана пред брат си и най-после прекъсна продължителното мълчание.
— Каква е била причината за свадата ви? — рязко запита той. Лайонел се стресна и малко се посви: с палеца и показалеца си младежът мачкаше парченце хляб и не вдигаше очи от топчето.
— Сам аз не зная — отвърна той.
— Лал, това не е вярно.
— Какво?
— Това не е вярно. Не можеш ме излъга с такъв отговор. Ти сам каза, че си го предупреждавал да не ти се изпречва на пътя. Кой път си имал на ум?
Лайонел се облакъти на масата и стисна глава между ръцете си. Отслабнал от загубата на кръв, отпаднал и духом, отвратен и потресен и от приключението, станало причина за покъртителната разправа тази вечер, той нямаше сили да укрие истината от брат си. Наопаки, струваше му се, че ако му се довери, ще намери поддръжник и закрилник в лицето на сър Оливър.
— Причината за всичко бе тази развратница от Малпас — оплака се той. Очите на сър Оливър блеснаха при тези думи. — Аз я смятах за съвсем друга, бях глупак, глупак! Аз… — той се задави и се разтърси от ридание — аз мислех, че тя ме обича. Бях готов да се оженя за нея, щях да го направя, честна дума. Сър Оливър тихо, едва чуто изруга.
— Вярвах, че е невинна и добра и… — Той се прекъсна. — В края на краищата кой съм аз, та да твърдя дори и сега, че не е била? Грешката не беше нейна. Той, това мръсно куче Годолфин я разврати. Преди неговото идване всичко вървеше гладко между нас. А после…
— Сега ми е ясно — тихо каза сър Оливър. — Струва ми се, че има за какво да си му благодарен, щом ти е открил истината за нрава на тази уличница. Аз щях да те предупредя, моето момче. Но… Може да съм проявил слабост в това отношение.
— Не беше така, не беше тя…
— Така е било и щом ти го казвам, трябва да ми вярваш, Лайонел. Не бих опетнил доброто име на никоя жена без основателна причина. Бъди уверен в това.
Лайонел се втренчи в него.
— О, боже! — провикна се той. — Не зная кое да вярвам. Приличам на топка, подмятана ту насам, ту натам.
— Вярвай ми — мрачно повтори сър Оливър — и остави настрана всички съмнения. — Внезапно той се усмихна. — Значи това е било тайното развлечение на добродетелния мастър Питър, а? Човешко лицемерие! Неизмерими са безкрайните му глъбини!
Той се изсмя с глас, като си спомни всичко, което мастър Питър беше казал за Ралф Тресилиън, като се препоръчваше за някакъв целомъдрен и самоотвержен отшелник. Неочаквано смехът му рязко секна.
— Дали тя ще разбере? — със страх запита той. — Дали тази уличница ще разбере, дали няма да подозре, че това е дело на твоята ръка?
— Да… дали ще се досети? — отвърна Лайонел. — Тази вечер, когато ме подигра и заговори за него, аз й казах, че отивам веднага да го намеря и да си разчистя сметките с него. Бях се запътил за Годолфин Корт, когато го срещнах в парка.
— Значи пак си ме излъгал, Лайонел. Понеже ми каза, че той се нахвърлил върху тебе.
— Наистина той се нахвърли — без да се замисля, възрази Лайонел. — Той не ме остави да си отворя устата, а скочи от коня си и се спусна срещу мене с ръмжене, като бясно куче. О, и той беше готов да се бие, както и аз… и той гореше от същото желание.
— Обаче жената в Малпас знае — намръщено забеляза сър Оливър. — И ако тя каже…
— Няма да го направи! — извика Лайонел. — Няма да посмее, за да не си спечели лошо име!
— Вярно, мисля, че си прав — с облекчение се съгласи брат му. — Не ще посмее и по други причини, които ми идват на ум. Тя вече си е спечелила такова име и е тъй много мразена, щото узнае ли се, че макар и непряко е станала причина за тази работа, населението ще изпълни известни намерения, които отдавна има спрямо нея. Сигурен ли си, че никой не те е видял нито на отиване, нито на връщане?
— Никой.
Сър Оливър закрачи из стаята, като смучеше лулата.