Ловци на кости

— … и даже Каллор трепереше от страх пред нас, не е ли вярно, Телораст?

— О, да, трепереше.

Апсалар въздъхна и каза:

— Избегнали сте царството на Гуглата, виждам.

— Драскаха там някакви непохватни ръчици. — Кърдъл изсумтя. — Бяхме прекалено бързи.

— Както винаги — добави Телораст. — Що за място е това? Всичко е срутено…

Кърдъл се изкатери на стената.

— Не, грешиш, Телораст, както обикновено. Виждам сгради по-натам. Осветени прозорци. Самият въздух гъмжи от живот.

— Това е Джен’раб — каза Апсалар. — Древният център на града, който е рухнал преди много време, от собствената си тежест.

— Както се полага на всички градове рано или късно — отбеляза Телораст, докато се опитваше да вдигне парче тухла. Но ръката й безпомощно се хлъзна през него. — О, ние сме съвсем безполезни в това селение.

Кърдъл изгледа отгоре спътницата си.

— Трябват ни тела…

— Казах ви вече…

— Не бой се, Апсалар — отвърна благо Кърдъл. — Няма да те оскърбим прекомерно. Телата не е нужно да са разумни, в края на краищата.

— Има ли тук същества като Хрътките? — попита Телораст.

— Хрътките са разумни, тъпачко! — изсумтя Кърдъл.

— Но са тъпи!

— Не чак толкова тъпи, че да се хванат на хитрините ни, нали?

— А имбрюли има ли тука? Стантари? Лутури — тука лутури има ли? Онези люспестите, с дългите опашки, дето хващат, с очи, като очите на прилепи пурлит…

— Няма — отвърна Апсалар. — Такива същества тука няма. — Намръщи се. — Тези, дето ги спомена, са от Старвалд Демелайн.

За миг двата призрака се смълчаха, после Кърдъл излази по стената, докато призрачното й лице не се озова срещу Апсалар.

— Наистина? Виж, това вече е странно съвпадение…

— Но все пак говорите езика на Тайст Андий.

— Тъй ли? Хм, това е още по-странно.

— Изумително — съгласи се Телораст. — Ние, хм, решихме, че това е езикът, който ти говориш. Родният ти език, в смисъл.

— Защо? Аз не съм Тайст Андий.

— О, не си, разбира се. Е, слава на Бездната, че това поне се изясни. Оттук къде отиваме?

Апсалар помисли за миг.

— Предлагам двете да останете тук. Тази нощ трябва да свърша някои задачи, а не са подходящи за компания.

— Крадешком ти се иска, нали — прошепна Телораст, беше се присвила. — Виждаме го ние това, знаеш ли. Нещо от крадците има у тебе. Сродни души сме трите, мисля. Крадла, да, и нещо по-тъмно, може би.

— Разбира се, че по-тъмно — каза Кърдъл от стената. — Слуга е на Сенкотрон, Покровителя на убийците. Кръв ще се пролива тази нощ и ще я пролива нашата смъртна спътница. Убийца е тя, трябваше да го разберем, след като сме срещали безброй убийци. Само я виж, Телораст, смъртоносни оръжия носи по себе си…

— И мирише на вкиснало вино.

— Стойте тука — каза Апсалар. — И двете.

— А ако не искаме? — попита Телораст.

— Тогава ще съобщя на Котильон, че сте избягали, и той ще прати Хрътките по дирите ви.