Песента на Тъмния ангел
- Автор: Догерти Пол
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Песента на Тъмния ангел». Краткое содержание книги:
Братята и сестрите насядаха около масата и преди ейлът и хлябът да бъдат поднесени, мастър Джоузеф се приближи към тях, за да благослови трапезата. През цялото време Пастирите си приказваха тихичко помежду си и почти не обръщаха внимание на посетителите, които ги наблюдаваха.
— Всички ли са местни? — попита Корбет шепнешком.
— Зависи какво имаш предвид под „местни“ — отвърна Нетлър. — Четирима са от близкото село, а останалите — от по-далеч.
Кралският пратеник заоглежда младежите. Той знаеше колко е тежък животът, от който се бяха измъкнали, и се зачуди как ли ще им се сторят Светите земи след студа и влагата в Англия. Освен това забеляза безпокойството им и ги чу да прошепват името „Марина“. Гърни разпозна един от младите мъже и се заприказва с него, а Нетлър трескаво заснова из стаята. Изведнъж мастър Джоузеф се изпъна като хрътка и наостри уши.
— Какво е това? — попита той.
Разговорите мигом секнаха и Корбет също го чу — откъм портата се носеше ожесточено блъскане, както и гласът на Ранулф. Мастър Джоузеф веднага се забърза натам, а Нетлър нареди на останалите Пастири да останат по местата си. Корбет, Гърни и Мънк последваха водача им навън и тичешком прекосиха двора. Мастър Джоузеф едва беше отключил портата, когато Ранулф го изблъска от пътя си.
— Господарю! — извика той. — Сър Саймън!
— Какво има, човече? — строго попита Гърни.
— Един от слугите ти — ловджия или лесничей — открил в гората някаква девойка. Мъртва, жестоко убита!
— Господ да ни е на помощ! — лицето на мастър Джоузеф пребледня. — Нетлър, стой тук!
Гърни веднага се приближи до отец Августин и доктора, които стояха до конете си. С тях имаше и някакъв мъж, облечен в мърляв кафяв жакет от кожа и панталон, напъхан във високи ботуши за езда.
— Какво става, Томас? — попита го господарят на имението.
Мъжът се обърна. Загорялото му брадато лице сега бе посивяло, а в очите му се четеше ужас.
— Обикалях из пустошта и търсех бракониерски капани, а вместо това се натъкнах на трупа на някакво момиче — той се прокашля и плю. — По-добре ела и виж!
След тези думи мъжът излезе тичешком, а мастър Джоузеф забърза след него. Останалите си взеха конете и също последваха ловджията. Движиха се около миля през пустошта, докато накрая не стигнаха до някаква падинка, отвъд която растеше малка горичка. Именно там лежеше трупът на девойката. Младите й гърди се показваха изпод отметнатото назад кафяво расо, краката й бяха разчекнати. Докторът слезе от коня си и се приближи до тялото, за да го огледа. Корбет го последва.
— Изнасилили са я! — рече Селдич, докато двамата стояха на колене до момичето. — Погледни нараняванията по бедрата й!
Кралският пратеник хвърли един поглед, но после вниманието му беше привлечено от тънкото въженце около врата на жертвата. Той сряза гаротата с ножа си, след което нежно отметна дългата и лъскава черна коса на девойката от лицето й и жалостиво се взря в покритото й със синини лице. В ъгълчето на полуотворената й уста имаше струйка засъхнала кръв, а широко отворените й очи се взираха невиждащо в трънаците наоколо. Корбет се озърна през рамо към пребледнелия мастър Джоузеф, който беше приковал поглед в трупа.
— Това е Марина, нали?
Водачът на Пастирите кимна.
— Нека Бог я прибере при себе си! — прошепна кралският пратеник, след което затвори очите на убитата и дръпна надолу дългото й расо, за да прикрие голотата й.
— Личи си, че е била красавица — допълни тъжно стоящият зад господаря си Ранулф.
— Да — отвърна Корбет. — Прекрасно момиче, застигнато от ужасна смърт. Сър Саймън, трупът на убитата трябва да се премести.
Гърни кимна. После нареди на Томас да се погрижи за подплашените от миризмата на смърт коне, коленичи до трупа на момичето и обърна лицето му към себе си.
— Девойката е на не повече от шестнайсет години — промърмори той. — Ясно си спомням кръщенето й. Баща й, Фулк, ще бъде съкрушен от мъка.
В този момент на местопрестъплението най-после пристигна и отец Августин, чиято жалка кранта очевидно не беше успяла да се движи в крак с останалите коне. Свещеникът слезе от гърба й, огледа трупа и преглътна тежко. После отметна назад качулката на расото си, коленичи до убитата девойка и начертавайки кръст във въздуха, прошепна в ухото й молитвата за опрощение на греховете. Накрая се изправи на крака и обърса влажните си ръце в расото си.