Сага за Форсайтови
- Автор: Голсуорси Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Розева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сага за Форсайтови». Краткое содержание книги:
Но под британската сдържаност и благопорядъчност тлеят страсти и се заплитат сложни, бурни, а понякога и гибелни отношения. Външно хладният Соумс Форсайт е болезнено влюбен в съпругата си Айрин, която не отвръща на чувствата му, осъзнавайки, че бракът й е бил грешка. Сърдечната и всеотдайна Джун, племенница на Соумс, копнее да се посвети изцяло на годеника си, архитекта Филип Босини, и да му бъде опора в творческия път. Но между Айрин и Босини възниква непреодолимо привличане — последвалите от него трагични събития променят не една съдба и стават причина за още драми на фона на дълга и мъчително сподавяна вражда между двата клона на рода.
Творбата обхваща период от над трийсет години, изгражда десетки паметни образи и отразява не само човешките съдби, но и променящите се нрави и стойности, конфликта между собственическото чувство и поривите към любовта и освободеността на изкуството, разчупването на традициите и прехода към модерната епоха. Дълбока, неизмерно увлекателна и художествено издържана, трилогията е най-знаменитата семейна сага в световната литература.
Соумс стоеше зад нея, приковал поглед във врата й. Стрелките на Суидиновия часовник, все още отворен в ръката му, бяха отминали цифрата осем; половин час закъснение от обичайното време за вечеря… Суидин не бе обядвал… и странно първично нетърпение забушува в него.
— Джолиън няма навика да закъснява! — обърна се той с несдържано нетърпение към Айрин. — Предполагам, че Джун го е забавила!
— Влюбените винаги закъсняват.
Суидин я погледна втренчено, страните му станаха тъмнопортокалови.
— Не виждам защо. Трябва да е някаква модна глупост.
Зад това избухване мърмореше и ревеше сякаш безсловесната грубост на първобитните поколения.
— Кажете ми, кака ви се струва новата ми звезда, чичо Суидин? — каза кротко Айрин.
В дантелата над бюста й блестеше петолъчна звезда от единадесет елмаза.
Суидин погледна звездата. Той разбираше от скъпоценни камъни — никакъв въпрос не би бил по-уместен, за да отклони вниманието му.
— Кой ви я подари? — запита той.
— Соумс.
Лицето й не се промени, но бледите очи на Суидин се разшириха, сякаш го бе огорчило някакво внезапно прозрение.
— Предполагам, че скучаете в къщи — каза той. — Когато ви е приятно, заповядайте на вечеря у дома, ще ви поднеса най-хубавото вино в Лондон.
— Мис Джун Форсайт… мистър Джолиън Форсайт… мистър Босини!…
Суидин вдигна ръка и избоботи:
— А сега — на трапезата!
Той влезе под ръка с Айрин под предлог, че не я бил канил от женитбата й насам. Джун беше предоставил на Босини, който трябваше да седне между Айрин и годеницата си. От другата страна на Джун бяха Джеймс и мисис Никълъс, после Джолиън старши и мисис Джеймс, Никълъс и Гети Чесмън, Соумс и мисис Смол, която затваряше кръга със Суидин.
При семейните вечери у Форсайтови се спазваха известни традиции. Така например не се поднасяха ордьоври. Неизвестно по каква причина. По-младите членове на рода го обясняваха с високата цена на стридите, но това се дължеше по-вероятно на желанието да се стигне по-скоро до същественото, на здравия практически усет, решил веднага, че ордьоврите са празна работа. Само в дома на Джеймс не можеха да се противопоставят на обичая, приет от всички в Парк Лейн, и изневеряваха от време на време на семейното правило.
След като всеки заемеше мястото си, до поднасяне на първото антре26 настъпваше мълчаливо, почти мрачно взаимно пренебрежение, прекъсвано със забележки от рода на: „Том пак не е добре; не зная какво му е!“, „Предполагам, че Ан не слиза сутрин!“, „Как се казва лекарят ви, Гари? Стъбс ли? Той е шарлатанин!“, „Уинифред ли? Много деца има тя. Четири ли бяха? Слаба е като клечка!“, „Защо поднасяте този херес, Суидин? Много е силен за мен.“
При втората чаша шампанско започваше да се чува леко бръмчене. Очистено от страничните звуци и представено в първичния си вид, това обикновено се оказваше някаква история, разказвана от Джеймс, която продължаваше дълго и стигаше понякога до общопризнатата кулминационна точка на всяко форсайтовско пиршество — поднасянето на жигото27.
Никой Форсайт не даваше вечеря, без да се снабди с овнешки бут. Неговата сочна плътност бе напълно подходяща за хората с „видно обществено положение“. Той бе хранителен и… вкусен, ястие, което човек помни, че е ял. С минало и бъдеще — като банков влог; а освен това можеше да се разговаря за него.
Всеки клон от рода държеше упорито на бутовете от определена област — Джолиън старши се кълнеше в Дартмур, Джеймс — в Уелс, Суидин — в Саутдаун28, а Никълъс твърдеше, че, и да му се смеят, за него нямало по-хубаво място от Нова Зеландия. Колкото до Роджър, „особнякът“ между братята, той трябваше да си открие собствена област за доставка и, с остроумието на човек, измислил новата професия за синовете си, бе намерил магазин, дето продаваха германски овнешки бутове. Когато го укориха за това, той доказа правотата на твърдението си, като представи сметката от месаря, от която личеше, че е платил много повече от другите. По тоя повод именно Джолиън старши се обърна към Джун с едно от своите философски обобщения:
— Можеш да ми вярваш — Форсайтови ни се водят, ни се карат… Сама ще разбереш, като пораснеш!
Само Тимоти стоеше настрана, защото, макар да си хапваше охотно жиго, твърдеше, че го ядял със страх.
За всеки, който се интересува от душевността на Форсайтови, това важно блюдо е от първостепенно значение: то не само подчертава колективната им и индивидуална упоритост, но отбелязва, че те принадлежат тялом и духом към висшата класа, която вярва само в храната и добрия вкус, без да се поддава на разни сантиментални копнежи за красота.
26
Предястие (фр.)
27
Задушен овнешки бут (фр.)
28
Дартмур, Уелс, Саутдаун — скотовъдни области в Англия.