Елегантността на таралежа
- Автор: Барбери Мюриель
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Переводчик: Галина Меламед
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Елегантността на таралежа». Краткое содержание книги:
Но от няколко месеца на Коломб вече не й стига да бъде най-кошмарната сестра на света. Придобила е противната склонност да се държи странно. Наистина, нямам нужда от това: агресивна клизма вместо сестра и като капак — гледката на нейните дребни тревоги. От няколко месеца Коломб е превъртяла на тема ред и чистота. Резултатът е супер приятен: преди бях зомби, а сега станах мърла; тя постоянно ми крещи, че съм оставила трохи в кухнята или че сутринта намерила в банята косъм. При това не се заяжда само с мен. От сутрин до вечер преследва всички заради безпорядъка и трохите. Стаята й, която преди напомняше арабски сук, се превърна в клиника: всичко е подредено, никаква прашинка, всяко нещо е на мястото си и пази Боже, ако госпожа Гремон не го е поставила точно там, когато е чистила. Все едно си в болница. Мен лично малко ми дреме, че Коломб се е вманиачила. Но това, което не мога да понасям, е, че тя продължава да се прави, че не й пука. Явно има проблем, но всички се преструват, че не го виждат, и Коломб не спира да твърди, че от нас двете само тя се отнасяла към живота „епикурейски“. Аз пък твърдя, че няма нищо епикурейско в това да се къпеш три пъти дневно и да крещиш като побъркана, защото нощната лампа е изместена с три сантиметра.
Какъв е проблемът на Коломб? Не знам. Може би в желанието си да смаже всички тя се е превърнала във войник в буквалния смисъл на думата. И ето че подрежда всичко, търка, чисти — все едно е в армията. Известно е, че военните са маниаци на тема ред и чистота. Те са им нужни, за да се борят с хаоса на битката, с мръсотията на войната и всички накълцани хора, които тя оставя след себе си. Но аз се питам дали Коломб не е един краен случай, който разкрива нормата. Нима всички ние не живеем като в казарма? Нима не правим каквото можем в очакване на уволнението или боя? Някои търкат помещението, други стрелят, трети играят на карти, въртят търговия, плетат интриги. Офицерите командват, кашиците се подчиняват, но никой не вярва в тази комедия при закрити врати: някоя сутрин ще трябва да отидат на смърт и офицерите, и войниците, и баламите, и ловките дяволи, които продават на черно цигари или тоалетна хартия.
Между другото предлагам ви базова психохипотеза: Коломб е толкова хаотична, празна и същевременно задръстена отвътре, че се мъчи да сложи ред в себе си, като подрежда и чисти дома си. Смешно, а? Отдавна съм разбрала, че психоаналитиците са смешници, убедени, че метафората е за големите мъдреци. Всъщност може да я разбере всеки шестокласник. Трябва обаче да чуете как приятелите психоаналитици на мама си правят гаргара с най-малката игра на думи и идиотщините, които мама разказва, защото тя описва на всички своите сеанси с психоаналитика си, като че ли е ходила в Дисниленд: има атракция „семеен живот“, зала с криви огледала „животът с майка ми“, полудяла железница „животът без майка ми“, влакче на ужасите „сексуалният ми живот“(тук снишава гласа си, за да не чуя) и накрая тунел на смъртта „животът ми на жена в предменопаузата“.