Смятай се за мъртъв

Пет милиона! Фрост се замисли. Толкова пари биха уредили живота му! Запази лицето си безизразно, докато изричаше:

— Ти току-що каза, че няма начин.

— Така мислех преди два месеца — отвърна Гоубъл. — Но продължавам да си човъркам мозъка. От това няма да ме заболи. — Погледна Фрост и рече: — Троянският кон.

Фрост се намръщи.

— Какво, по дяволите, означава това?

— Моят старец беше луд по гръцка история — отвърна Гоубъл. — Проглуши ми ушите с всички тия врели-некипели за гърците. Имало един тип на име Одисей. Гърците обсаждали троянците, но не постигали никакъв резултат. Този тип направил голям дървен кон, вкарал войници в него и измамил троянците, че нещата ще се обърнат в тяхна полза, ако конят влезе в града. Ония тъпанари се хванали на въдицата. Войниците се измъкнали през нощта, отворили вратите на града и троянците отишли по дяволите. За да отвлека оная сладурана, ми трябва троянски кон и в него мой човек: може би някой от персонала. Десет души се грижат за мястото. Може да успея да се спазаря с някои от тях. — Вдигна рамене. — Напъвам си мозъка. Това ми е работата. Може би аз също трябва да си прегледам главата.

Фрост го погледна втренчено. Предложение ли му се правеше? Пет милиончета! Беше дошъл в Перъдайс Сити, за да прави пари, но до този момент беше попаднал само на работа, за която му плащаха шест стотака на седмица… Дреболия! Гоубъл беше казал: „Може да успея да се спазаря с някой от тях“. Това беше директен намек. Гледайки дебелия мъж, сега Фрост беше сигурен, че му правят предложение. Това беше нещо, за което трябваше да помисли. Преструвай се на недостъпен, рече си той, като стана на крака.

— Да… Прегледай си главата — отвърна кратко и излезе, оставяйки питието си недокоснато.

Гоубъл довърши своето питие и посегна към чашата, която беше оставил Фрост. Силк влезе тихо в стаята, затвори вратата и седна до масата. Беше слушал разговора, който стигаше до него чрез скрит микрофон.

— Добра работа свърши, Митч — каза той. — Подхвана го точно както трябва.

Гоубъл кимна.

— А сега какво?

— Ще му оставим време да помисли. Наистина действа бързо. Получил е пръстена заради горещата си кръв, освен ако не го е откраднал, но се съмнявам. Амандо не беше в къщата през нощта. Тя едва ли би пропуснала подобен шанс. Предполагам, че я е изчукал, казал й е, че дължи четири бона, и за да го задържи, тя му е дала пръстена. — Силк потри кокалестите си ръце. — Всичко се развива, сякаш сме го поръчали, Митч. Ще чакаме.

Гоубъл погледна замислено Силк.

— Не си въобразявай, че тоя тип е вчерашен, Лу. Имам чувството, че може да се окаже костелив орех.

Силк пусна ледена усмивка, която разкриви лицето му.

— И аз мога да бъда костелив орех — отвърна.