Смятай се за мъртъв

Нямаше да позволи да стане изкупителната жертва на Силк. Ако го хванеха, естествено, щеше да попречи на Силк да се измъкне и да похарчи откупа. Щеше да си каже всичко и Силк сигурно го знаеше.

Фрост потърка изпотеното си лице с ръка. Ако се съгласеше да бъде вътрешният човек, отвличането нямаше да бъде прекалено трудно, но взимането и похарчването на откупа му се струваха невъзможни.

Помисли още малко, но не можа да намери решение.

Беше сигурен, че Силк няма да си заложи главата, ако не разполага с перфектен план. Но какъв беше той?

През следващия половин час Фрост седеше и гледаше блещукащото море, а мозъкът му трескаво работеше. После внезапно, поклащайки глава, той взе решение. Щеше да се престори, че ще действа със Силк щеше да изслуша плана му, да го обмисли и после щеше да реши да участва или да не участва в зависимост от това, колко убедителен щеше да бъде Силк.

Изправи се и погледна часовника си. Беше 15.15. Имаше да убие пет часа, преди да се върне в резиденцията на Гранди. Чудеше се дали трябваше да се върне в „Асо Пика“ и да се види с Марша. Поклати глава: прави се на недостъпен. Реши да поразгледа Перъдайс Сити и се насочи към мястото, където беше паркирал колата.

Пет милиона долара!

Продължи да мисли какво би било да притежава такава сума. Умът му беше толкова зает с картината как щеше да похарчи всичките тези пари, че не забеляза слабия висок младеж с дълга мазна коса и лице като на пор, облечен с тениска и мръсни джинси, който се метна на мощен мотоциклет „Хонда“ и тръгна след него, когато той се насочи по магистралата към града.

Този младеж, познат като Hi-Fi5, работеше за Митч Гоубъл. Беше наркоман, пристрастен към хероина. Гоубъл му даваше точно толкова пари, колкото да си купи следващата доза. Беше му казал да върви по петите на Фрост и да не го изгубва нито за миг от погледа си.

Все още мислейки за възможността, която му се откриваше, Фрост влезе в Перъдайс Сити и паркира T.R.-а пред увеселителна аркада. След като остави колата, той влезе в аркадата, която гъмжеше от хора. Тълпи от младежи се шляеха наоколо, харчеха парите си, ядяха хотдог и си крещяха взаимно.

Фрост си проби път към стрелбището. Дебел усмихнат поляк му подаде пушка. Това беше начин да убие времето, помисли си Фрост, докато се нагласяше и се прицелваше в отдалечената мишена.

Hi-Fi се сля с тълпата, с очи, приковани в широкия гръб на Фрост.

Фрост беше пробил центъра на мишената, когато чу висок глас да казва:

— Ти ли си Фрост?

Той наклони пушката, обърна се и видя до себе си висок жилав мъж с набраздено загоряло лице и чисти ледени сини очи.

Веднага разбра, че този мъж е ченге.

— Аз съм отвърна. А ти кой си?

— Том Лепски. От местната полиция. — Лепски се усмихна и му протегна ръка.

Лепски? Фрост застана нащрек. Спомни си, че Марвин му беше споменал, че Лепски е първокласен детектив и негов добър приятел. Лепски също така беше съобщил на Марвин, че Гранди има нужда от бодигард.