Тайната на Ескалибур
- Автор: МакДермотт Энди
- Серия: Нина Уайлд и Еди Чейс #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Тайната на Ескалибур». Краткое содержание книги:
— Ако търсите съжаление, объркали сте човека — студено му отвърна Нина. — Моите родители загинаха заради това, което сте им дал.
— Вашите родители бяха готови да поемат всякакъв риск, който можеше да докаже, че са прави — възпротиви се Руст. — Знаете много добре, че това е така — познавахте ги. Търсенето на Атлантида беше тяхна страст, тяхна мания, която обсеби и вас. Без тях никога нямаше да откриете Атлантида. Изградихте работата си върху тяхната. — Нина не можеше да го отрече. По време на своите проучвания се беше възползвала максимално от записките на родителите си. — И също като тях поехте огромен риск, за да докажете своите теории. Е, аз също имам теория. Никой не вярва в нея — но никой не вярваше и на вашите родители, а те бяха прави. — След целия този поток от думи той сякаш се срина и напрежението от очакването на отговора й като че ли беше единственото, което го поддържаше. — Моля ви — каза тихо той. — Поне ме изслушайте.
Нина се поколеба. Тя осъзнаваше, че Руст се възползва от чувствата й и презираше както манипулативността, така и лъжата му. Но той нямаше да даде нацистките документи на родителите й, без да е наясно с рисковете, които поема, като им помага… и го беше заплатил с цената на кариерата и брака си.
— Добре — каза неохотно тя, все още ядосана, но гневът й леко започваше да се уталожва. — Добре, ще ви изслушам. Но само това. — Тя седна на стола. — Нищо друго не обещавам.
Руст въздъхна облекчено и седна в своя стол.
— Аз моля само за това.
Скръстила ръце, Нина го погледна с присвити очи.
— И така, разкажете ми теорията си.
— Моята теория — започна Руст, като отново снижи глас, — засяга Екскалибур, меча на крал Артур. Аз вярвам, че той е истински и че все още съществува. Дори знам как да го намеря.
— Добре, къде е той сега?
— Не знам.
Нина издиша ядосано през стиснатите си зъби.
— Но нали току-що казахте…
— Казах, че знам как да го намеря; това не е същото като да знам къде е. Винаги съм проявявал силен интерес към легендите за Артур, точно както родителите ти се интересуваха от Атлантида. И също като тях посветих много време и енергия, за да събера всяко парченце исторически факт, което успях да открия. Историята на крал Артур се простира далеч отвъд пределите на Британия. — Той погледна през прозореца към морето. — Тя достига чак до Близкия изток — където се крие едната от следите, които ще ни отведат до мястото, където лежи Екскалибур.
— Няма такова нещо като „нас“, Бернд — напомни му Нина. — Не и докато не ме убедите, че сте прав.
Руст сведе поглед към диска.
— И ще го направя — всичките ми проучвания се намират на този диск. — Той отново я погледна. — Знаеш крал Ричард Първи, нали?
— Ричард Лъвското сърце — каза Нина, кимайки.
— Когато Ричард потеглил на Третия кръстоносен поход през 1190 година, той взел със себе си един много специален предмет, дар от монасите в Гластънбърското абатство в западна Англия. Те му подарили един меч, който някога принадлежал на най-великите крале на Англия.
— Екскалибур?
Руст се усмихна.
— Не. Ричард си мислел, че носи Екскалибур, но монасите всъщност му дали първия меч на Артур, Калибърн. Това е моята теория — моята непопулярна мания.
Нина усещаше, че въпреки нежеланието си започва да изпитва интерес.
— Продължавайте.
— Според легендата Калибърн бил счупен в битка от крал Пелинор. Това може да е или може да не е истина, но за мен няма съмнение, че мечът е бил счупен. Парчетата са били запазени и тъй като това оръжие е било изключително важно, са били правени опити да го поправят. Но възстановеното оръжие никога няма да има силата на току-що изкованото, затова аз вярвам, че мечовете на Артур са нещо повече от обикновена стомана. По-късно отново ще се върна към това — продължи той, улавяйки любопитния поглед на Нина. — Затова Мерлин, който бил създал Калибърн, му изковал заместник.
— Нима смятате, че Мерлин наистина е съществувал?
— Има твърде много исторически източници за съществуването му, за да се съмнявам. Въпреки че не е бил магьосник — поне не в магическия смисъл. — Руст се усмихна многозначително на Нина. — Той създал ново оръжие за Артур, меч, който бил далеч по-силен от Калибърн — Екскалибур. Така, легендата разказва, че Артур е бил погребан в земите на абатството Гластънбъри. Но освен това монасите притежават и Калибърн, редом с много от другите съкровища на Артур.