Клубът на анонимните шопинг маниачки

— Не знам нищо за онова момче — отбеляза Бумър, след като Тод тръгна. — Дано да внимават.

— Не се притеснявай. Поговорих с него. Той е плужек, но е предпазлив плужек. А аз, от друга страна, съм уморена монахиня.

— Което поне е безопасно за здравето ти — с обич й се усмихна барманът.

— И това е някаква утеха — въздъхна Лорна, прибра парите в портмонето си и се изправи. — Тръгвам си. Разгласи наоколо, че искам да работя извънредно. Ако някой има нужда, готова съм да поема смяната му.

Бумър спря да подсушава чашите за вино и я изгледа изпитателно.

— Да не би да имаш някакви проблеми, малката? Нещо по-сериозно от това, че си уморена и самотна?

Лорна се усмихна.

— Не, всичко е наред. Наистина.

Той не изглеждаше убеден.

— Тогава каква е тази необходимост да работиш извънредно? Ако ти трябват пари назаем, бих могъл…

— О, господи, не — засмя се тя. — Много си мил, но не. Благодаря ти. — Откъде идваше тази негова финансова стабилност, така и не успя да разбере. Вероятно беше свързана повече с миналото му в специалните части, отколкото със сегашната му заплата на барман. — Налага се да работя допълнително, за да си платя някои направени вече покупки.

— Аха — кимна енергично той. — Кредитни карти?

— И то няколко.

Бумър помълча, после продължи:

— Не искам да се меся в неща, които не ме засягат, миличка, но преди няколко седмици тук дойде нов клиент, който работел като кредитен инспектор.

Кредитен инспектор. Звучеше като нещо, което струва по сто и петдесет долара на час. И приемаше кредитни карти.

— Какво точно прави един кредитен инспектор?

— Пие много уиски като начало. Но това, което каза, бе, че компанията му помага на хора с много дългове, като ги събира в обща сметка и осигурява по-ниска лихва.

Лорна помисли за двете си кредитни карти с лихва над двайсет и девет процента и отново седна.

— Така ли? И как става това?

— Обясни ми всичко — мрачно кимна Бумър. — Имам предвид, наистина всичко. Сключват договори с компаниите. Банките със сигурност смятат, че е по-добре да получат парите си с пет процента отгоре, отколкото да си възвръщат кредитите с петнайсет процента за години наред или никога.

Петнайсет процента. Това би било истински подарък в положение като нейното. Но пет процента? Не й беше необходимо да ползва калкулатор, за да стигне до извода, че колкото по-малка е лихвата, толкова по-бързо ще реши проблемите си.

— Имаш ли някаква идея как се казва компанията?

— Остави ми визитна картичка. Трябва да съм я прибрал някъде тук. — Той отиде до касата, отвори я и измъкна визитката от едно от чекмеджетата. Подаде я на Лорна през бара.