Клубът на анонимните шопинг маниачки
- Автор: Харбисън Бет
- Язык: болгарский
- Переводчик: Пепа Стоилова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Клубът на анонимните шопинг маниачки». Краткое содержание книги:
— Задръж я — каза Бумър, като я гледаше толкова настойчиво, че нямаше как да му откаже.
— Добре. Благодаря ти. — Пъхна картичката в портмонето си до мижавия бакшиш от вечерта, сигурна, че ще забрави за нея още преди да се прибере. — Впрочем, защо изобщо ти я даде?
Барманът се разсмя.
— Искаше да я предам на Марси. Струва ми се, че си е паднал по нея.
Естествено. Кой ли не си падаше? Марси беше руса сексбомба, която редовно отнасяше вкъщи няколкостотин долара бакшиш и от време на време — по някой богат възрастен джентълмен, чиито нужди включваха няколко кубика силикон и дискретност. А Марси им предлагаше и двете срещу определена цена. Цена, каквато едва ли бе по джоба на кредитния инспектор Фил Карсън, който на всичко отгоре не вземаше комисиона.
— В такъв случай може би трябваше да я дадеш на нея — отбеляза Лорна и отвори портмонето.
Бумър вдигна ръка, за да я спре.
— Направих го. Хвърли й един поглед и отсече: Няма начин. — Усмихна се накриво. — Струва ми се, че именно пояснението за комисионата я отказа.
Лорна се разсмя.
— Е, благодаря ти. Вероятно тук съдбата има пръст. Пропуснатото от Марси може да се окаже печеливш билет за мен. — За момент се замисли върху думите си. — Или пък още по-голяма загуба. Зависи как ще го погледнеш. — Въздъхна и продължи: — Е, вече наистина тръгвам. Нали няма да забравиш да ме имаш предвид за допълнителни смени?
— Няма — кимна Бумър. После сведе сините си очи към нея и тя усети за момент обзелата го тревога. — А ти няма да забравиш, че трябва да ми кажеш, ако имаш нужда от помощ, нали? Светът е доста жестоко място и не ми се иска да гледам как прекрасно дете като теб се бори само с него.
Тя се усмихна през сълзите, напълнили очите й. Импулсивно се протегна над бара и прегърна Бумър.
— Благодаря ти. Ти си най-страхотният човек, когото познавам.
Когато се отдръпна, видя, че лицето му е почервеняло чак до яката на ризата му.
— Тръгвай — махна с чашата за вино в ръка той. — Измитай се оттук.
Лорна се прибра вкъщи в два часа след полунощ. Веднага щом натисна копчето на лампата и с облекчение установи, че електричеството е пуснато, отиде до компютъра и въпреки умората го включи. Трябваше да откаже покупката на обувки от няколко интернет магазина.
Преглъщайки буцата, заседнала в гърлото й, бързо отвори сайта, в който до неотдавна прекарваше дълги щастливи часове. Едно кликване върху „Моята сметка“ и на монитора се появи надпис: „Добре дошла отново, Лорна“.
Това обикновено я караше да се усмихва, но този път само още повече я натъжи. А съзнанието, че тъгува за нещо толкова незначително, я накара да се почувства още по-зле.
Маркира последните си поръчки, което не беше лесна задача, тъй като бяха повече от двайсет и пет, и погледна към бутона „Изтриване“. Той си беше на мястото. Твърде малък при това. Сякаш те познаваха своите клиенти и знаеха колко неприятно щеше да им бъде да го натиснат.
Кликна върху линка, отварящ поръчката й. Розови обувки на „Ферагамо“ с каишки отзад. Вече си се представяше с тях на някой чудесен пикник през лятото, на който мъжете щяха да приготвят барбекюто, препасани с престилки с надпис: „Целунете готвача“, а жените щяха да отпиват от виното и да се смеят на съпрузите си, докато децата обикалят наоколо, тичайки с викове под пръскачките. Това не беше лукс, а истинският живот. Истинският хубав живот.
Някъде в миналото тя сигурно е била едно от тези щастливи хлапета, защото идеята, че това е същността на живота на възрастните, бе дотолкова вгнездена в съзнанието й, че по никакъв начин не можеше да я изхвърли от него.
Обувките, които внезапно се оказаха по-важни от всичко друго, струваха триста и осемдесет долара, но сега можеха да бъдат купени за седемдесет и пет. Само толкова за тези винаги актуални, прекрасни произведения на изкуството! Те заслужаваха своето време и място в историята. Без тях щеше да изпита с нищо неоправданата увереност, че ще изгуби нещо. Да отмени поръчката беше като да се откаже от изгодна инвестиция. Все едно някой да бе казал на Бил Гейтс през седемдесета година на XX век, че идеята му е прекалено рискована.
Сигурно трябва да преосмисли решението си. Може би не е необходимо да се отказва от направената заявка, а вместо това — да даде обет никога повече да не разглежда каталози.
Като остави курсора да мига върху екрана, Лорна се изправи и закрачи из апартамента, обмисляйки възможностите. Нямаше никакво съмнение, че тези седемдесет и пет долара щяха да бъдат разумно похарчени пари. Всъщност, чисто теоретично, би могла да ги държи в кутията и след време да ги продаде дори по-скъпо. Това определено изглеждаше разумна инвестиция.