Императрицата на седемте хълма
- Автор: Куин Кейт, Куинн Кейт
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Сиела
- ISBN: 978-954-28--1338-5
- Переводчик: Емилия Ничева Карастойчева
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Императрицата на седемте хълма». Краткое содержание книги:
Мощната, просперираща и разрастваща се Римска империя достига своя зенит при управлението на император Траян – всеобщ любимец на народа. Но нито той, нито неговото управление могат да бъдат вечни...
Нетърпеливият и амбициозен Викс е бивш гладиатор, който се завръща в Рим, за да трупа богатство. Колебливата и свободолюбива Сабина е дъщеря на един от сенаторите, която жадува за приключения. Те са едновременно любовници и врагове, но това, което най-силно ги свързва е привързаността им към Траян. Безскрупулно амбициозната императрица Помпея Плотина има свои планове за съдбата на Сабина. А нейното протеже и смъртен враг на Викс – Адриан – вярва фанатично в пророчество, според което той трябва да е следващият владетел на великата Римска империя.
Когато Траян умира, съдбите на героите се преплитат в безмилостна вихрушка от желания и манипулации, която не само ще бележи техните съдби, но и тази на цялата Римска империя...
– Майка му е починала – възрази Сабина.
– Императрицата обаче не е – напомни злокобно Калпурния. – Гледала го е по-дълго от родната му майка. А императрица Плотина не е свекърва-мечта.
– Затова ли се омъжи за мен? – засмя се Маркус. – Не заради милите комплименти, а защото майка ми лежеше обезвредена в гроба?
– О, не се шегувайте! – Калпурния улови юмручето на малкия Лин и го размаха да привлече внимание. – Последното, от което се нуждае една млада съпруга, Вибия Сабина, е свекърва ѝ да си вре носа навсякъде, да критикува домакинските ѝ умения, характера ѝ и децата ѝ. – Калпурния потрепери. – А императрица Плотина има много дълъг нос.
– Разбирам... Свекърва, която ще ми се меси – усмихна се Сабина. – Други възражения срещу Адриан?
– Репутацията му далеч не е неопетнена. Настанил е един певец в много луксозно жилище на Авентинския хълм и... хмм, не пред децата. – Калпурния вдигна вежди. – Да не споменаваме, че е осем години по-голям от теб.
– Ти ли го казваш! – засмя се Сабина. – На колко беше татко, когато се ожени за него, Калпурния? На шейсет и три?
– Това е различно. Баща ти беше мъж с кариера, стабилен и готов за брак. Мъжете на двайсет и шест не са. И аз бях лудо влюбена в баща ти, а ти не си влюбена нито в Адриан, нито в когото и да било, доколкото съм наясно.
– Твърде стар съм за такива беседи – запротестира Маркус и както се надяваше Сабина, разговорът се отклони към невинни шеговити забележки, а на другия ден Сабина вече си товареше книгите и дрехите на носилката, за да отпътува за Рим.
– О, татко – прошепна тя на баща си, когато един от възрастните закръглени телохранители се накани да я съпроводи, понесъл копието си, – не може ли да дойде Викс? Това лято искам да се разхождам на воля, а все се притеснявам, че Целзий ще си изметне гърба, ако се наложи да свърши нещо по-тежко, отколкото да помести чаша с вино. Да? Много мило, благодаря.
Всъщност засега не беше решила какво да прави с Викс, но искаше да е на нейно разположение.
За всеки случай.
– Блаженство – въздъхна Сабина, когато влезе в летния полумрак на къщата на Капитолийския хълм, изтупвайки прахоляка от дрехата си. – Никакви гости, никакви роднини. Най-после сама...
Обичаше баща си, Калпурния и децата, но... е, напоследък копнееше единствено за тишина. Пространство. Време – време за себе си и време да размисли, да прецени. Чувстваше се притисната от решенията, които се налага да вземе.
– Плодове на терасата, Квинт – нареди Сабина на иконома на баща си. – И после си свободен. Отиди на състезанията, на игрите, обикаляй гостилниците. Прави каквото пожелаеш.
ТИТ
Тит Аврелий Фулвий Бойоний Арий Антонин пое дълбоко дъх и погледна баща си в очите.
– Какво ще ме посъветваш?
Баща му го погледна благосклонно, но мълчаливо.
– Знаеш, че ми е за пръв път – напомни Тит. – Тоест никога не съм ухажвал момиче. Отбих се веднъж, но тя не си беше вкъщи. Сега се е върнала и не искам да протакам повече. Не бих отказал някое поучение.
Баща му го погледна окуражително, ала пак не продума. Така е, когато баща ти е мъртъв и имаш само негов бюст върху постамент в атриума.
Тит поизопна слабоватите си рамене.
– Е, пожелай ми късмет.
Огледа тогата си за лекета, намести диплите над ръката, напразно се опита да приглади туфата коса, която стърчеше на тила му, независимо колко късо я подстригваше бръснарят. Последния път, когато отиваше при дъщерята на сенатор Норбан, положи отчаяни усилия да я приглади с гъша мас и дядо му го оприличи на бициниански скитник.
– Зарежи триковете, момче! Името ти ще свърши работа. С баща ѝ сме като братя. Вече разговарях с него. Трябва само да поомаеш малко момичето.
Тит въздъхна. Приятелите му в училище се оплакваха от свидливи бащи, неотзивчиви чичовци, взискателни дядовци. А Тит имаше дядо, който се смяташе за съвършен, и баща, някога наистина бил съвършен, но вече беше починал, а да живееш с подобен товар е твърде трудно. Намираше за абсолютно безсмислено да обяснява на дядо си, че наследница, сродница на императора и ухажвана от половин Рим няма да остане впечатлена от момче на шестнайсет, чието най-голямо достойнство са поднесеният букет виолетки и шест непроизносими имена. Навярно ще му се присмее и ще го отпъди още на прага.
– Днес си късметлия – посрещна го широкоплещестият млад телохранител. – В библиотеката е. Ще те заведа.
– Благодаря за съвета за виолетките – отвърна Тит, забързвайки ход, защото самоувереният телохранител вече крачеше енергично напред. От все сърце му се прииска и той изпита поне малко увереност.