Императрицата на седемте хълма
- Автор: Куин Кейт, Куинн Кейт
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Сиела
- ISBN: 978-954-28--1338-5
- Переводчик: Емилия Ничева Карастойчева
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Императрицата на седемте хълма». Краткое содержание книги:
Мощната, просперираща и разрастваща се Римска империя достига своя зенит при управлението на император Траян – всеобщ любимец на народа. Но нито той, нито неговото управление могат да бъдат вечни...
Нетърпеливият и амбициозен Викс е бивш гладиатор, който се завръща в Рим, за да трупа богатство. Колебливата и свободолюбива Сабина е дъщеря на един от сенаторите, която жадува за приключения. Те са едновременно любовници и врагове, но това, което най-силно ги свързва е привързаността им към Траян. Безскрупулно амбициозната императрица Помпея Плотина има свои планове за съдбата на Сабина. А нейното протеже и смъртен враг на Викс – Адриан – вярва фанатично в пророчество, според което той трябва да е следващият владетел на великата Римска империя.
Когато Траян умира, съдбите на героите се преплитат в безмилостна вихрушка от желания и манипулации, която не само ще бележи техните съдби, но и тази на цялата Римска империя...
– Марк! – втурна се домина Калпурния през портата на вилата, когато талигата спря.
Беше се наконтила, за да посрещне както подобава съпруга си – в ефирна жълта коприна и кехлибарени обеци със златен обков, елегантна версия на домакинята, която не се свени да пече сама хляба и да бърбори с робите. От същите тези роби бях научил, че домина Калпурния е една от най-богатите наследнички в Рим.
– О, когато се ожениха, тя донесе на господаря половин Тарачина и Тоскана!
За пръв път видът ѝ го издаваше.
– Красива, богата и ви обича – прошепнах на сенатор Норбан, когато закуцука към съпругата си. – Извадили сте късмет, доминус. Всеки мъж в Рим би я взел само заради хляба ѝ.
Той ме изгледа по вече познатия ми начин – полуядосано, полуразвеселено, – но не ме укори за безочието. Никога нямаше да свали от трона император, ако не бях аз – нито той, нито аз го бяхме планирали предварително, но се случи и ни свърза трайно. Той ми позволяваше повече волности, отколкото е редно. И раздразнението му се изпари бързо, когато домина Калпурния влетя в прегръдките му. Всъщност сцената ми напомни за миг баща ми, огрубял в гладиаторски битки, който улавяше лицето на мама в длани по съвсем същия начин.
Красавиците невинаги са най-омайни. Влюбят ли се във вас жени като домина Калпурния и като майка ми, влизат ви под кожата и сте изгубени. Чувствайте се предупредени.
– Маркус, очите ти са се подули – укори го домина Калпурния нежно. – Пак ли си чел на слаба лампа? Викс, върни тези свитъци в талигата, съпругът ми няма да работи във вилата. Милостиви богове, Викс, какво е станало с окото ти?
– Нищо – измърморих аз.
– Скрий свитъците в кабинета – прошепна ми сенаторът, когато съпругата му се обърна с гръб към нас, и аз тръгнах послушно към къщата, разминавайки се с малката Фаустина, втурнала се да получи прегръдка от баща си.
Просторна вила – фонтани под отворените покриви, коридори с изящни колони, мозайки със скачащи риби и преплетени лози по подовете. Кабинетът вече беше зает, когато влязох вътре.
– Здрасти, Викс. – Сабина вдигна поглед от книгата си без капчица изненада. – Пристигна ли татко? Явно сте пътували леко. Вече си чул, предполагам, мнението на всички за насиненото ти око?
– Да – отвърнах. – Всички забелязаха проклетото насинено око.
– Изглежда впечатляващо. – Тя стана от канапето, боса, с голи ръце и светлокестеняви коси, спускащи се по гърба ѝ. – Е, аз няма да те питам как си се сдобил с него.
– А трябва. – Неохотна усмивка надделя над раздразнението ми. – Интересно е. Крадци, бандити, дракони.
– Дракони! Много любопитно! – Сабина нави свитъка. – Ще отида да видя татко. Радвам се, че си дошъл при нас, Викс.
Излезе и се размина на прага с втората си майка.
– Дай ми свитъците, Викс. Знам, че ти каза да ги скриеш от мен...
Подадох ѝ чинно свитъците и ненадейно ободрен, тръгнах да търся иконома.
– Къде ще спя?
– Ще делите стая с един от другите телохранители. Знаеш ли как изглежда окото ти?
– Знам.
ГЛАВА ЧЕТВЪРТА
САБИНА
Сабина харесваше терасата на вилата в Баие. В топлите дни нареждаше на иконома да изнесе канапетата, за да вечерят на открито, галени от нежния летен бриз, да наблюдават как сенките се удължават върху плочника и как сияе синята шир отвъд. Понякога вдигаше очи над купите с грозде и си представяше, че погледът ѝ стига отвъд хоризонта, чак до големите провлаци, издадени в морето. Адриан, роден в Испания, ѝ беше описвал тези места с блеснали очи и размахвайки ръце. Колоните на Херкулес с ореол от солена пяна, океанската шир и още по-широкия свят отвъд.
– Толкова е хубаво да отпочинем заедно – прекъсна мислите ѝ Калпурния, прегърнала с една ръка малкия Лин, докато с другата се опитваше да си обели нар. С последното бебе ѝ се ядяха стриди, а сега – нарове. – Маркус, обещай ми да не се връщаш в Рим поне един месец. Трябва ти отдих.
Сабина ядеше разсеяно парче печена гъска, вперила очи в хоризонта. Какво ли има отвъд Колоните на Херкулес? На север, разбира се, е Британия. Но на запад? Далеч на запад? Адриан не знаеше и не го интересуваше особено.
– Диви места – беше ѝ отговорил пренебрежително. – Защо да мислим за пустошта, Вибия Сабина, след като цивилизованият свят предлага повече, отколкото ще успееш да видиш, дори да живееш хиляда години?