Императрицата на седемте хълма
- Автор: Куин Кейт, Куинн Кейт
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Сиела
- ISBN: 978-954-28--1338-5
- Переводчик: Емилия Ничева Карастойчева
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Императрицата на седемте хълма». Краткое содержание книги:
Мощната, просперираща и разрастваща се Римска империя достига своя зенит при управлението на император Траян – всеобщ любимец на народа. Но нито той, нито неговото управление могат да бъдат вечни...
Нетърпеливият и амбициозен Викс е бивш гладиатор, който се завръща в Рим, за да трупа богатство. Колебливата и свободолюбива Сабина е дъщеря на един от сенаторите, която жадува за приключения. Те са едновременно любовници и врагове, но това, което най-силно ги свързва е привързаността им към Траян. Безскрупулно амбициозната императрица Помпея Плотина има свои планове за съдбата на Сабина. А нейното протеже и смъртен враг на Викс – Адриан – вярва фанатично в пророчество, според което той трябва да е следващият владетел на великата Римска империя.
Когато Траян умира, съдбите на героите се преплитат в безмилостна вихрушка от желания и манипулации, която не само ще бележи техните съдби, но и тази на цялата Римска империя...
– Не мога да остана тук цяло лято – възрази баща ѝ. – Пиша нов трактат.
Защо повечето сенатори, замисли се Сабина, изглеждат притеснени и уязвими без тогите си, все едно са костенурки, неочаквано останали без коруби. Нейният баща обаче, отпуснат спокойно на канапето в обикновена туника и прегърнал през рамо малката Фаустина, приличаше на император.
– Трактатът ще почака – настоя Калпурния. – Ще отидем заедно на серните бани, за да отмием мръсния градски въздух от дробовете ти.
За да заглуши протестите му, тя пъхна с порозовели пръсти зрънце от нара в устата му.
– Знаеш правилата, татко – усмихна се Сабина. – Един ден тук за всяко зрънце нар, което изядеш. Като Пропесрина и Плутон.
– О, добре, значи десет дни. – Калпурния изрони още зърна. – Единайсет, дванайсет, тринайсет...
– А аз мислех, че е добре да дам класическо образование на дъщеря си – поклати глава Маркус.
– Наистина трябва да останеш, татко. На Калпурния ѝ призлява от бременността, но се чувства по-добре, когато си тук.
По лицето на Маркус изведнъж се изписа тревога и той улови ръката на съпругата си, лепкава от плодовия сок. Калпурния, стисна пръстите му и погледна Сабина. Миглите ѝ потрепнаха едва доловимо, а Сабина скри усмивката си в чашата. Втората ѝ майка беше жилава като планинско пони, но със Сабина бяха сключили мълчаливо споразумение, че всякакви методи – от невинните заблуди до откровените лъжи – са позволени, стига да са в интерес на мъжа, когото и двете обожаваха.
– Тогава ще прекараме лятото тук – обяви Маркус. – Петимата. Тъкмо ще имам време да започна да обучавам Фаустина. Малко гръцки, малко реторика...
– Маркус, скъпи, тя е само на шест. За какво ще я готвиш? За кариера в Сената?
– Ако вметнеш по някой гръцки глагол в хубава приспивна приказка, мозъкът ги попива лесно. – Маркус разроши русата коса върху малката главица, сгушена под ръката му.
– Обичам приказки – обади се Фаустина с уста, пълна с печено гъше месо. – Татко знае най-хубавите приказки. Като онази за царя, когото убили в банята! И за принца, който убил майка си!
Калпурния стрелна с очи съпруга си, а Сабина потисна напушилия я смях.
– Гръцки трагедии ли ѝ разказваш, Маркус? Вместо приспивни приказки?
– Адаптирани – отвърна гузно той. – Без страшните подробности... Фаустина, защо не пробваме нещо по-леко това лято? Иторията за Ифигения в Таврида, да речем? Аз ще чета мъжките роли, а Сабина – женските...
– Всъщност – прекъсна го небрежно Сабина – мислех да се върна в Рим.
– Но защо? – Калпурния спаси купата си с плодове в последния момент, преди малкият Лин да я събори. – През лятото в Рим е горещо като в пещ и мирише по-зле от клоака.
– Знам – сви рамене Сабина. – Но ако се върна в града, ще избегна ухажорите. Всички ще се изсипят в Баие и ще се препъвам в тях. Татко, останаха ли стриди?
– Няма да се тълпят пред прага ни, ако си избереш един – уточни Маркус.
– Подай ми целия поднос. – Сабина гребна цяла шепа стриди.
– Разбираш прекрасно какво имам предвид.
– Кого ще избереш, Сабина? – Калпурния взе малко сребърно ножче да обели следващия нар.
– Чудя се... – отвърна ведро Сабина.
– Не бива да отлагаш дълго. На осемнайсет години си. На твоята възраст някои вече имат бебета.
– Искаш да се отървеш от мен ли?
– Глупости! – намеси се баща ѝ. – Никога не съм бил привърженик на ранните бракове. Осемнайсет е достатъчно крехка възраст.
– Скоро ще избера. – Сабина разтвори поредната стрида. – Но моля за още месец-два спокойствие. Трибун Адриан е много настойчив.
– Мислех, че вече го харесваш. Разговаряте с часове, когато дойде.
– Той поне говори с часове – поклати весело глава Маркус. – Обича да слуша гласа си.
– Не ми пречи – обясни Сабина. – Интересно ми е, ако успея да го накарам да разказва за пътешествията си. Обиколил е цяла Испания и Галия. Татко, защо не приемеш да те назначат за провинциален губернатор? Така ще посетя някое интересно място. Испания или Галия? Или Египет?
– Колебая се за Адриан – обади се замислено Калпурния. – Чаровен е, несъмнено...
– С теб е чаровен, разбира се – вметна Сабина. – Смята те за олицетворение на римската женственост.
– Да, много мило от негова страна. Харесвам мъже, които умеят да отправят красноречиви комплименти.
– Неодобрение ли усещам? – попита Маркус.
– Адриан е способен, освен че е чаровен. Тоест сигурно го очаква блестящо бъдеще. Но... – Калпурния вдигна розов показалец точно като съпруга си, когато нападаше Сената заради някоя вратичка в закона. – Адриан върви със свекърва.