Императрицата на седемте хълма
- Автор: Куин Кейт, Куинн Кейт
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Сиела
- ISBN: 978-954-28--1338-5
- Переводчик: Емилия Ничева Карастойчева
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Императрицата на седемте хълма». Краткое содержание книги:
Мощната, просперираща и разрастваща се Римска империя достига своя зенит при управлението на император Траян – всеобщ любимец на народа. Но нито той, нито неговото управление могат да бъдат вечни...
Нетърпеливият и амбициозен Викс е бивш гладиатор, който се завръща в Рим, за да трупа богатство. Колебливата и свободолюбива Сабина е дъщеря на един от сенаторите, която жадува за приключения. Те са едновременно любовници и врагове, но това, което най-силно ги свързва е привързаността им към Траян. Безскрупулно амбициозната императрица Помпея Плотина има свои планове за съдбата на Сабина. А нейното протеже и смъртен враг на Викс – Адриан – вярва фанатично в пророчество, според което той трябва да е следващият владетел на великата Римска империя.
Когато Траян умира, съдбите на героите се преплитат в безмилостна вихрушка от желания и манипулации, която не само ще бележи техните съдби, но и тази на цялата Римска империя...
– Кариерата ми, предполагам, ще е най-обикновена – трибун, квестор[15], претор и така нататък. Аз съм муден и педантичен и се съмнявам, че ще прославя семейството.
– Това притеснява ли те?
Усмивката ѝ се беше стопила; тя го гледаше сериозно.
– Не особено – изненада се отново той от откровеността си.
– Империята съществува благодарение на съвестните труженици. Ще си върша работата и ще я върша добре. Но няма да се издигна много. Просто ще служа. Съпругата ми положително няма да стане императрица. – Разпери ръце. – Е, това е всичко. Няма кой знае какво за разказване за незначителен човечец като мен.
Сабина наклони глава.
– Предавам се – каза тя след малко. – Не ти трябва помощ от мен как да предлагаш брак, Тит Аврелий Фулвий Бойоний Арий Антонин. Изнеси тази реч пред подходящото момиче и то ще падне в прегръдките ти.
Той се усмихна широко и сведе очи, приглаждайки с длан щръкналия си кичур.
– Сигурна ли си, че не искаш да се омъжиш за мен? – вдигна поглед Тит. – Вярно, не съм много запален по Сирия, но с теб определено ще си прекарваме приятно.
– Изкушавам се. – Сабина стана. – Но в дългосрочен план ще откриеш колко незадоволителна съпруга съм. Мразя увеселенията, обичам приключенията и много държа да постигам своето. След като ми призна недостатъците си, честно е и да разбереш моите.
– Харесвам недостатъците – той също стана и ѝ подаде виолетките. – Изглежда, никога не избираме човека, чиито недостатъци ни подхождат. Винаги предпочитаме неподходящите хора.
– Да – съгласи се Сабина със замислено изражение. – Понякога много неподходящи хора.
– Набелязала ли си някого? – попита той малко тъжно.
Тя се усмихна.
– Благодаря за цветята. Обожавам виолетки.
– Телохранителят ти ми каза.
– Викс? – тя се разкикоти. – Колко мило от негова страна. Трябва да намеря начин да му благодаря.
ВИКС
– Викс?
Заковах се рязко на място. Обикалях като насън градината. Беше се стъмнило и нямаше луна, та да ми покаже кой ме вика. Ръката ми се плъзна върху камата, която носех по навик, затъкната в колана, дори когато излизах да обърна набързо една-две чаши.
– Кой е там?
– Аз съм.
Смътно подобие на ръка ми помаха над чернотата на тревата.
– Домина Сабина?
Пристъпих напред.
– Не ме пронизвай.
Още едно движение в мрака и я различих – легнала върху тревата размахваше лениво ръка.
Пръстите ми охлабиха хватката върху дръжката на камата.
– Какво правиш тук?
– За пръв път от седмица не вали през нощта.
Вярно, досега се точеха все горещи и влажни дни. Откакто се върнахме от Баие, топъл въздух обгръщаше града като влажна вълнена мантия и почти всяка нощ се изливаше горещ неумолим порой, но само громолеше по водостоците, без да облекчава жегата. Нищо чудно защо патрициите предпочитаха крайбрежните вили. Изпитах смътен копнеж по Баие с надменните ѝ курви и хладния морски бриз, ала пристъпих още една крачка по сухата трева в градината.
– Какво правиш тук, домина?
През изминалата седмица тя се усамотяваше с книгите и картите в кабинета на баща си, а дойката ѝ се суетеше край нея с ветрила и студени напитки, докато и малцината от ухажорите ѝ, останали в града, отпътуваха към по-прохладни ветрове и по-сговорчиви обекти. Очите ми вече се бяха приспособили към тъмнината и аз видях сенаторската дъщеря, изтегната по гръб върху тревата с кръстосани глезени и ръце, пъхнати под главата.
– Любувам се на звездите – вирна брадичка към мен. – Вино ли носиш?
– Ммм... да. Взех кана от гостилницата. – С надежда да придумам луничавата прислужница Гая да пийне с мен и евентуално да ме пусне отново в леглото си. – Тази нощ съм свободен. Не пия, когато работя.
– Бъркаш ме с иконома, Викс. Няма да ти чета конско. Особено ако ми дадеш малко.
– Не е разредено с вода.
– Така ли? Татко не ми позволява изобщо да пия вино, камо ли неразредено.
– Така и трябва. Много е силно.
Тя приседна на тревата.
– Подай ми го тогава.
Седнах до нея и ѝ връчих каната. Намирахме се сред море от сенки – ароматни сенки на жасминови храсти, по-бледи сенки на нещо сребристо и цъфтящо нощем, високи сенки на колони, обрамчващи цялата градина – но нямаше нито една факла. Всички в къщата спяха.
– Няма чаши – предупредих я.
Тя отпи направо от каната и потрепери.
– Уф... Разбирам защо цивилизованите хора го разреждат с вода.
– Върни ми го тогава. Неразреденото вино е за варвари като мен.
Тя отпи още една оптимистична глътка и ми подаде каната. И аз отпих голяма глътка, отметнал глава назад. Нямаше луна, но нямаше и облаци – само звезди, хиляди звезди, и аз се запитах дали в легионите на римляните има толкова войници, колкото са звездите по небето.
15
Квестор – изборна длъжност по време на Римската република. Квесторът контролира хазната и финансовите дела на държавата, армията и офицерите. – Б. пр.