Императрицата на седемте хълма
- Автор: Куин Кейт, Куинн Кейт
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Сиела
- ISBN: 978-954-28--1338-5
- Переводчик: Емилия Ничева Карастойчева
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Императрицата на седемте хълма». Краткое содержание книги:
Мощната, просперираща и разрастваща се Римска империя достига своя зенит при управлението на император Траян – всеобщ любимец на народа. Но нито той, нито неговото управление могат да бъдат вечни...
Нетърпеливият и амбициозен Викс е бивш гладиатор, който се завръща в Рим, за да трупа богатство. Колебливата и свободолюбива Сабина е дъщеря на един от сенаторите, която жадува за приключения. Те са едновременно любовници и врагове, но това, което най-силно ги свързва е привързаността им към Траян. Безскрупулно амбициозната императрица Помпея Плотина има свои планове за съдбата на Сабина. А нейното протеже и смъртен враг на Викс – Адриан – вярва фанатично в пророчество, според което той трябва да е следващият владетел на великата Римска империя.
Когато Траян умира, съдбите на героите се преплитат в безмилостна вихрушка от желания и манипулации, която не само ще бележи техните съдби, но и тази на цялата Римска империя...
– Ще ме целунеш ли? Или трябва да поговорим още малко за звездите?
Замислих се какво да отговоря – да или не, но нито едното, нито другото ми се струваше правилно. Затова просто се наведох и я целунах. Усетих вкус на вино и дъх на трева и лято. Гърдите ѝ изпълниха дланта ми, а хладните ѝ пръсти заочертаваха отново бавни кръгове по тила ми и този път нямаше разгневени римски домакини, които да ме халосат по главата и да ме спрат да свлека дрехата на Сабина от рамото ѝ. Зарових глава във врата ѝ и разплетох хлабавата ѝ плитка, та косите ѝ да се разпилеят върху тревата. И в този момент ръката ѝ опря в гърдите ми и ме отблъсна.
– Толкова ли за тази нощ? – проснах се по гръб. Не изпитвах разочарование, но не се и изненадах. Все пак щом миналия път получих целувка, а този път – целувка плюс гърди, значи следващия... – Къде отиваш? Да поговорим още за звездите, да пийнем от противното вино...
– Млъкни, Викс. Цялата къща ли искаш да събудиш? – Изправи се и изтупа сламките от дрехата си. Подаде ми ръка.
Присвих очи.
– Какво правиш, домина?
Тя ме сграбчи за ръката.
– Ела с мен.
– Къде отиваме? – попитах, докато тя ме дърпаше през атриума и по тъмния коридор.
– В стаята ти. Няма да задават много въпроси, ако има кръв. Натам ли е?
– Кръв?
Чувствах се като писклив папагал, винаги на крачка зад нея и повтарящ като ехо думите ѝ. Прокраднахме се край кухнята и тръгнахме към стаичката ми.
– Мислех, че след това понякога има кръв – обясни ми тя шепнешком. – Първия път поне. Никой няма да задава въпроси, ако твоето легло е оплескано с кръв, понеже винаги се връщаш посинен и ожулен след побоите. Но в моето легло? Точно това търсят любопитните робини!
Зави ми се свят, но не от виното.
– Обмисляла си го, нали?
– Разбира се. От доста време всъщност. Тук ли е? – Посочи тясна врата.
– Да.
Бях оставил кепенците отворени и по стената пробягна светлина от факлата пред задната порта, когато я дръпнах вътре. Тя сложи ръце върху раменете ми и ме избута на заден ход, докато ръбът на леглото не опря зад коленете ми и ме накара да седна. На светлината на факлата я видях как се усмихва – лека щастлива усмивка, която чертаеше мрежа от бръчици около сините ѝ очи. През обзелия ме ужас у мен се надигна ненадейна предпазливост, замислих се за хубавата си работа, за сенатор Норбан и как ще ме накажат, задето съм се осмелил да докосна дъщеря му, ала след тази усмивка всички мисли се изпариха. Придърпах я в скута си и я целунах, а устните ѝ се разтвориха сладко.
– Защо? – промърморих. – Защо аз? – Защото това беше повече, отколкото мечтаех да получа, повече, отколкото би трябвало да получа, защото момичета като нея просто не правят така. – Защо?
– Викс, да отложим разговорите за после. – Устните ѝ се преместиха върху ухото ми. – Малко съм нервна все пак и предпочитам да не се помайваме.
И аз не се помайвах повече, защото, когато си на деветнайсет и когато някое момиче ти придърпва главата надолу, а полата си – нагоре, – спираш да задаваш въпроси. Предадох се и я побутнах да легне върху тясното легло.
"Бъди нежен", ми каза веднъж мама. Собствената ми майка, представете си, след като преди две години ме спипаха в компрометираща поза с дъщерята на съседния фермер. Баща ми изръмжа и заплаши да ме наложи с камшик, ако някое момиче забременее от мен, но мама ми даде полезни съвети и един от тях беше: "Бъди нежен с момичетата, особено ако са неопитни." Не че досега бях имал шанс да се възползвам от него, понеже момичето, запознало ме с удоволствията на плътта, беше жизнерадостна едра бригантианка, три години по-голяма от мен, и отдавна завличаше момчета в любимата си копа сено, а момичетата след това бяха горе-долу от същия калъп. Но някъде в мекия мрак с мъждукащите сенки от факлата аз си спомних съвета да бъда нежен и се постарах с всички сили. Не знам доколко успях, защото по едно време Сабина пое дълбоко дъх и прехапа устни.
Замръзнах.
– Заболя ли те?
– Малко – гласът ѝ прозвуча странно в тъмнината. – Но не спирай, моля те.
Обви длани около врата ми, придърпа ме по-близо и аз я целунах отново, напомняйки си да съм бавен и нежен, докато накрая забравих всичко, включително името ѝ, а вероятно и своето.
После лежахме в запотено мълчание, което би могло да стане неловко, но Сабина умееше да разсейва смущението.
– Богове! – възкликна тя и преплете спокойно пръстите си в моите. – Май разбирам защо вдигат толкова шум.
– Съжалявам, ако те е заболяло. Не исках...
– Не болеше много. Едва ли ще има кръв – гласът ѝ звучеше доволно. – Вече добих представа и следващия път ще съм по-добра.