Никога не ме оставяй
- Автор: Исигуро Кадзуо
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-954-529-637-6
- Переводчик: Мария Донева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Никога не ме оставяй». Краткое содержание книги:
— Потресаваща тъпотия — мърмореше тя и клатеше глава.
Беше ми наистина любопитно и скоро започнах да си мечтая сама да се потопя в света на тази заплетена игра. Така че, когато зърнах шахматните фигури на Разпродажбата, реших да си ги купя, макар че струваха куп жетони — та нали разчитах на помощта на Рут?
Ала няколко дни по-късно, колчем заговарях за шах, тя въздишаше или се правеше, че все има някаква неотложна работа. Най-после в един дъждовен ден аз я притиснах до стената, поставихме шахматната дъска в билярдната, но играта, която ми показа, беше някаква съмнителна разновидност на дамата. Шахматът се отличавал по това, каза ми тя, че фигурите се местели по квадратчетата, следвайки буквата „Г“ (вероятно си бе спомнила как се мести конят). Не й повярвах и бях дълбоко разочарована, но не го показах и в продължение на няколко минути й играх по свирката: местехме фигурите си по буквата „Г“ и си ги бутахме една след друга. Продължихме така, докато тя не заяви, че съм преместила някаква фигура неправилно, по права линия, за да й взема нещо.
След тази нейна забележка аз станах, събрах фигурите в кутията, обърнах се и си тръгнах. Нито тогава, нито по-късно споменах, че не знае да играе, защото при цялото си разочарование усещах, че няма смисъл. Всъщност мисля, че и така й дадох да разбере онова, което трябваше.
След ден-два влязох в Класна стая 20 на последния етаж, където господин Джордж преподаваше поезия. Не си спомням дали това стана преди, или след часа, дали в стаята имаше много възпитаници, или не. Помня само, че държах няколко книги в ръце и че Рут и неколцината възпитаници, към които се запътих, седяха на масите, целите облени в слънчеви лъчи, и си говореха.
По това как наведоха глави един към друг, аз се досетих, че обсъждат „тайната охрана“ и макар че само преди ден-два, както ви казах, с Рут се бяхме сдърпали, аз без ни най-малко колебание се отправих право към тях. И едва когато се приближих до групата, нещо — вероятно погледите, които се размениха — внезапно ми подсказа как ще свърши всичко. Това е като в мига, преди да си цопнал в локвата: виждаш я, ала нищо не можеш да направиш и цопваш. Стана ми обидно още преди да млъкнат и да ме изгледат по странен начин, още преди Рут да каже:
— А, ти ли си, Кати? Здрасти. Извинявай, но трябва да обсъдим един въпрос. След минута свършваме. Ще почакаш, нали?
Не я дочаках да довърши изречението си, обърнах се и ги отминах, като се сърдех повече на себе си, отколкото на тях. Не си спомням дали заплаках, или не, но бях страшно обидена. В течение на няколко дни, колчем зървах „тайната охрана“ да се съвещава по ъглите или да прекосява поляната, страните ми пламваха.
Два дни след преживяното унижение в Класна стая 20, когато слизах по стълбите в централната сграда, ме настигна Мойра Б. Излязохме заедно от корпуса, като си бъбрехме за това-онова. Вероятно нещата се бяха променили доста: на двора двайсетина души се разхождаха по групички и разговаряха. Погледът ми тутакси се стрелна в отсрещния край на двора, където с гръб към нас стояха Рут и още три момичета от „тайната охрана“ и внимателно наблюдаваха нещо на Южното игрище. Опитах се да разбера какво ги е заинтригувало толкова много, когато внезапно усетих, че и Мойра се взира натам. В същия миг си спомних, че и тя беше част от охраната и че само преди месец я бяха изключили от състава й. Обърках се: стоим си ние една до друга, свързани с неотдавнашно общо унижение, и може да се каже, че се сблъскваме лице в лице с това унижение. Вероятно Мойра е изпитвала нещо подобно; така или иначе, тъкмо тя наруши мълчанието помежду ни:
— Тази измишльотина с „тайната охрана“ е страшна тъпотия, не мислиш ли? Как могат да вярват още в нея? Детинщини.
Дори и сега се удивлявам на емоциите, които ме грабнаха при тези нейни думи. Яростно се обърнах към Мойра и й заявих:
— Какво знаеш пък ти! Нищо, изключиха те толкова отдавна! Нямаш представа какво открихме, иначе нямаше да посмееш да изречеш подобна глупост!
Но Мойра не се даваше лесно.
— Ти говориш глупости. Поредната измишльотина на Рут, това е всичко.
— За твое сведение, със собствените си уши чух как го обсъждаха! Че се канят да отвлекат госпожица Джералдин в гората във фургона, с който разнасят млякото! Със собствените си уши и Рут няма нищо общо с това!
Мойра ме погледна, думите ми я бяха разколебали.
— Сама ли го чу? Къде? Кога?
— Много ясно чух разговора им, долових всяка дума и те не заподозряха абсолютно нищо. Там, край езерото. Мислеха си, че са сам-самички. Казвам ти го само за да ти докажа, че нищо не знаеш!