Никога не ме оставяй

И ето че веднъж вървях по пътеката в късен слънчев следобед. Струва ми се, че тогава бях в трети горен клас. Както обикновено, аз се заглеждах през прозорците на опустелите класни стаи и внезапно в една от тях зърнах госпожица Емили. Беше съвсем сама и бавно се разхождаше напред-назад, тихо си говореше нещо, сочеше с пръст, като адресираше репликите си към невидимите слушатели. Реших, че се упражнява за часа или пък за общото събрание и исках да се шмугна в храсталака, преди да ме е видяла, ала в същия миг тя се обърна и се взря в мен. После, сякаш нищо не е станало, госпожицата се обърна на другата страна и се вторачи във въображаемия си възпитаник. Отминах по пътеката нататък и на следващия ден се страхувах да се срещна с нея. Но когато ме видя, тя нищо не ми каза.

Но сега ми се ще да ви разкажа за друго. Иска ми се да уточня нещо за отношенията ни с Рут — за това, как се запознахме и се сприятелихме, как дружахме като деца. Защото напоследък все по-често, когато през деня прекосявам с автомобила безкрайните поля или когато седя с чаша кафе до широкия прозорец в станцията за обслужване, аз се хващам, че отново си мисля за нея.

Не станахме приятелки в ранното си детство. Когато бях на пет-шест години, аз си играех с Хана и Лора, но с нея — не. От онези години съм запазила един-единствен спомен за Рут, и то доста неясен.

Играя си на пясъка. Около мен има и други деца, тесничко ни е и започваме да се дразним една друга. Намираме се на открито, грее ни слънце, така че най-вероятно сме си играли на пясъка в детския кът или пък сме се били събрали на пясъка върху пистата за дълъг скок на Северното игрище. Така или иначе, на мен ми е горещо, жадна съм и ми е страшно неприятно, че наоколо има толкова много деца. После виждам Рут — и тя стои на пясъка, но малко встрани от другите. Много е ядосана на двете момичета зад мен за нещо, което очевидно се е случило по-рано, и сега стои и ги гледа с негодувание. Според мен двете с Рут по онова време сме се познавали съвсем бегло, но вероятно вече е била успяла да ми направи впечатление: спомням си, че удвоих усилията си в играта на пясъка, защото се страхувах, че може да обърне гнева си срещу мен. Не й казах и дума, но с всички сили се стараех да й дам да разбере, че нямам никакво отношение към двете момичета и че нямам нищо общо с онова, което я е разсърдило.