Никога не ме оставяй

Глава пета

Не мога да кажа точно колко време продължи тази измишльотина с „тайната охрана“. Когато двете с Рут засегнахме темата в центъра по рехабилитация в Дувър, тя заяви, че цялата работа е продължила само две-три седмици, ала най-вероятно грешеше. Очевидно тази история я е смущавала и затова бе съкратила времетраенето й в паметта си. Мисля, че нещата продължиха цели девет месеца, може би година — по онова време бяхме седем-осемгодишни.

Не знам дали Рут сама бе измислила „тайната охрана“, но не се съмнявах, че тъкмо тя бе тарторът. Броят на участниците беше между шестима и деветима души: Рут непрекъснато изключваше или приемаше някого. Ние смятахме госпожица Джералдин за най-добрата настойница в Хейлшам и й правехме какви ли не подаръци: помня, че й поднесохме сухи цветя, залепени върху голям лист хартия. Но главното, заради което се бяхме обединили, беше да я защитаваме.

По времето, когато ме включиха в „охраната“, Рут и останалите отдавна бяха наясно с факта, че съществува заговор за отвличането на госпожица Джералдин. Кой стои зад него, никой не можеше да каже със сигурност. Подозирахме ту някой от по-големите момчета, ту някой наш връстник. По едно време смятахме, че мозъкът на заговора е госпожица Ейлийн — настойницата, която не обичахме твърде много. Не знаехме кога ще направят опит да отвлекат госпожица Джералдин, ала в едно бяхме напълно убедени: гората играеше главна роля в него.

Говоря за гората, покриваща хълма, който се издигаше зад главния корпус. Всъщност ние виждахме само тъмната назъбена ивица на дърветата, но аз не бях единствената от връстниците си, която денонощно усещаше тяхното присъствие. В най-лошия случай ни се струваше, че гората хвърля сянка върху всички сгради в училищния комплекс; трябваше само да се обърнеш или да се приближиш до прозореца и непременно щеше да видиш как дървесата се люшкат в далечината. Най-спокойно бе в предната част на корпуса: гората не се виждаше от прозорците. Но дори и там не можехме да се избавим от усещането си за нея.

За гората се носеха всевъзможни страшни легенди. Веднъж, скоро след като ни бяха преместили в Хейлшам, някакво момче се скарало с другарите си и избягало. След два дни открили трупа му в гората, завързан за едно дърво с отсечени стъпала и китки на ръцете. Според друг слух в гората бродел духът на момиче. Тя била възпитаничка на Хейлшам и веднъж се прехвърлила през стобора, за да види какво има навън. Случило се много преди да заживеем в Хейлшам, когато настойниците били много по-строги, дори жестоки; тя поискала да се върне обратно, ала не я пуснали. Обикаляла около оградата, молела се, но така и не й разрешили. Накрая тръгнала нанякъде, нещо станало и тя умряла. Но призракът й непрестанно бродел из гората и гледал умолително и жално към Хейлшам.