Империя на бури
- Автор: Маас Сара Дж.
- Серия: Стъкленият трон #5
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Империя на бури». Краткое содержание книги:
Той преглътна с разтуптяно сърце, докато корабите на Майев обкръжаваха уплашените им братя по оръжие и напредваха бавно към границата помежду им.
Магията му се загърчи.
Трябваше да се прицели внимателно. Да я използва добре.
Не вярваше да остане съсредоточена, ако я освободеше наведнъж.
Роуан го беше предупредил за това. Казал му беше да изчака, докато армадата ги наближеше достатъчно. Докато прекосеше границата. Докато принцът дадеше заповед за атака.
Но в тялото му вече се бореха огън и лед, напираха да излязат.
Продължи да наблюдава с гордо вдигната глава как все повече кораби застигат осакатените в предните редици и се изравняват с тях.
Дориан знаеше, че ще боли. Ще боли да разруши магията си, а после и тялото си. Ще боли да гледа как събратята му по оръжие падат един по един.
Роуан обаче удържаше корабите си на място, не им позволяваше да отстъпят.
Вражеският флот приближаваше неумолимо, разстилаше се да обхване цялата фронтова линия, тласкан от мощни ръце и масивни гребла. Стрелците бяха обтегнали тетивите и слънчевата светлина проблясваше по излъсканите брони на жадните за битка елфически воини. Отпочинали и готови настървени за сеч.
Майев нямаше да им даде втори шанс за капитулация. Щеше да ги смачка само и само да накаже Елин.
Дориан беше подписал смъртните им присъди, изпращайки Манон и Елин в света отвъд огледалото. Беше ги предал заради догадки.
Но Роуан от рода на Белия трън не ги беше предал. Защото, докато вражеските кораби се плъзваха измежду разбитите си спътници от предната линия, Дориан зърна, че над всеки от тях се развяваше един и същи флаг.
Сребрист с образа на пищящ ястреб.
А черните флагове с бухал по тях – флаговете на Майев – падаха един по един.
И когато изчезнаха напълно, елфическите кораби със сребристия флаг на рода на Белия трън откриха огън срещу собствената си армада.
67.
Роуан беше разказал на Енда за Елин.
Беше разказал на братовчед си за жената, която обичаше, за кралицата, чието сърце гореше с див огън. Беше му разказал за Ераван и заплахата от ключовете, за ламтежа на Майев по тях.
А после беше паднал на колене и се беше помолил на Енда за помощ.
Да не открива огън по армадата на Терасен.
А по тази на Майев.
Да не пропилява единствения им шанс за мир. За победа над мрака в лицето на Морат и Майев, за победа, преди да ги е погълнал. Да се бори не за поробилата ги кралица, а за онази, която ги бе спасила.
Ще си помисля, беше отвърнал Ендимион.
Получил отговора му, Роуан беше отлетял към кораба на една от братовчедките си. Принцеса Селен, най-младата му хитроумна братовчедка, го беше изслушала. Оставила го беше да й се моли. А после с лека усмивка му беше дала същия отговор. Ще си помисля.
И така Роуан кацаше от кораб на кораб. При братовчедите, които очакваше да чуят молбата му.
Измяна – за това им се молеше. Измяна и предателство, толкова тежки, че повече никога нямаше да се завърнат в родината си. Земите и титлите им щяха да бъдат иззети или унищожени.
И когато невредимите им кораби се изравниха с онези, които Лизандра вече беше застопорила, когато атакуваха с магия и стрели нищо неподозиращите сили на Майев, Роуан изрева на собствения си флот:
– Сега, сега, сега!
Греблата плеснаха във вълните и мъжете загребаха като побеснели към потъналата в хаос армада.
Всеки от братовчедите му се беше обърнал срещу Майев
Всеки един. Сякаш се бяха срещнали и бяха решили дружно да рискуват до пълен погром.
Роуан не бе имал собствена армия, която да предостави на Елин. На Терасен.
Затова й беше спечелил армия. Макар и Елин вече да беше взела всичко, което наистина искаше от него.
Сърцето му. Предаността му. Приятелството му.
И на Роуан му се прииска неговото Огнено сърце да беше сред тях, да види как родът на Белия трън атакува със страшна мощ флота на Майев и над вълните избухва буря от лед и вятър.
***
Лоркан не вярваше на очите си.
Не вярваше на очите си, когато една трета от армадата на Майев най-ненадейно откри огън срещу останалите й кораби.
Но веднага се досети – досети се, без дори да търси потвърждение, че флаговете над отцепническите кораби ще са сребристи.
Както и да ги беше привлякъл на тяхна страна, когато и да го бе сторил...
Белотрън бе успял. Заради нея.
Всичко заради Елин.
Роуан заповяда гръмко да разделят корабите на Майев помежду си, да се възползват от предимството си.