Империя на бури
- Автор: Маас Сара Дж.
- Серия: Стъкленият трон #5
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Империя на бури». Краткое содержание книги:
– Един от тях трябва да е готов да стори нужното – каза Елена.
Нямаше друг начин да обясни, да се извини.
Нехемия преглътна.
– Тогава ще помогна с каквото мога. В името на Ерилея. И народа ми.
66.
Едион Ашривер се учеше как да убива и да държи фронта в битка още откакто набра достатъчно сили да вдигне меч. Коронован принц Рое Галантиус лично се бе заел с обучението му и му поставяше стандарти, които някои биха нарекли твърде взискателни за младо момче.
Но Рое бе знаел, мислеше си Едион, докато стоеше на носа на кораба с въоръжените войници на Ансел от Брайърклиф зад себе си. Още тогава бе знаел, че Едион ще служи на Елин, и когато чужди армии оспорваха могъществото на Носителката на огъня... можеше да не се състоят от простосмъртни.
Рое – Евалин – бяха предвещали, че армията от безсмъртни, която сега се простираше пред тях, един ден ще навести тези брегове. И се бяха погрижили Едион да е готов, когато това се случи.
– Щитове – нареди той на мъжете, когато и вторият залп стрели заваля откъм армадата на Майев.
Магическата мантия около корабите им устояваше на нападението благодарение на Дориан Хавилиард и макар да се радваше, че им спестява кръвопролитията, след глупавия му номер с Елин и Манон, Едион стискаше зъби от яд при всяка цветна вълна, с която щитът откликваше на вражеските удари.
– Това са войници също като вас – продължи Едион. Не се подлъгвайте по заострените уши. И те кървят като нас. И умират от същите рани.
Не си позволи да погледне назад – към кораба, който баща му командваше и закриляше с щита си. Гавриел си бе мълчал, докато Фенрис разкриваше на армията им как да умъртвят бързо възстановяващ се елфически воин: трябваше да разсичат мускулите им, вместо да ги ръгат с мечовете. Срежеха ли някое сухожилие, можеха да повалят безсмъртния за достатъчно дълго, че да го убият.
На думи звучеше лесно. Ала войниците бяха пребледнели при мисълта за сражение с елфически воини. И то с право.
Работата на Едион не беше да им припомня явните факти, а да ги направи готови да умрат, да им покаже колко необходима е предстоящата битка. Страхът можеше да разбие всеки боеви строй по-бързо от вражеска атака.
Рое – истинският му баща – го беше научил на това. И Едион се беше уверил в правотата му по време на годините си в Севера; докато с Гибелния легион воюваха затънали до колене в кал и кръв.
Искаше му се те да бяха до него, не непознати войници от Пустошта.
Но нямаше да позволи на собствения му страх да подрони решимостта му.
Вторият залп на Майев се издигна нагоре и нагоре в небето. Стрелите летяха по-бързо и по-надалеч от тези на простосмъртните. Бяха по-точни.
Невидимият щит над тях потрепери, обсипан със сини и лилави отблясъци; стрелите изсъскваха при сблъсъка си с него и се плъзваха по повърхността му.
Ала вече се предаваше, защото върховете им бяха обгърнати с магия.
Войниците на палубата запристъпваха нервно, приготвяйки щитовете си, а бушуващият им страх покриваше сетивата на Едион като петмез.
– Просто дъждец, момчета – ухили им се той. – Мислех, че точно вие, копелета такива, сте свикнали с дъждове в Пустошта.
Чуха се няколко недоволни сумтежа, но металните им щитове спряха да треперят.
Едион се засмя, макар и насила. Превърна се във Вълкът от Севера, готов да пролива кръв по южните морета. Както го беше учил Рое дълго преди Терасен да падне под сянката на Адарлан.
Но нямаше да се повтори. Никога повече – и в никакъв случай нямаше да се дадат точно на Майев. Не и тук, без свидетели.
Напред, при фронтовата линия, магията на Роуан проблесна в бяло – беззвучен сигнал.
– Пригответе стрелите – нареди Едион.
Простенаха лъкове и стрелите се устремиха към небето. Още един проблясък.
– Стреляйте! – изрева Едион.
Светът притъмня под облак от стрели, летящи към армадата на Майев.
Буря от стрели, за да отвлекат вниманието им от истинската заплаха под вълните.
***
Водата беше по-тъмна тук и слънцето се процеждаше на тънки снопове между дебелите кореми на корабите, струпани на повърхността й.
Шумотевицата беше привлякла и други същества, кръвожадни хищници, дебнещи месото, което несъмнено щеше да завали след сблъсъка на двете армади.
Като видя проблясъка, Лизандра се гмурна надълбоко, заобикаляйки мършоядите, сливайки се с групичките им възможно най-добре, докато плуваше стремително.
Беше усъвършенствала морския дракон. Беше му дала по-дълги крайници и хватателни палци.
На опашката му – повече сила, по-добър контрол. Собствената й мисия през дългите дни на път. Да подобри нещо, което вече съществуваше. Да измени някое от творенията на боговете по свой вкус.